Пазаруването беше изморително и за двамата. Правеха го един път в седмицата. Така снабдяваха дома си с продукти за този период.
Наместиха торбите в багажника и с облекчение се стовариха върху седалките на колата. Най-страшното бе минало преценка, както на качеството, така и на цената на предлаганата стока бе приключила, а „избраното“ се таеше в багажника.
Жената все още премисляше и оценяваше, какво бяха взели и какво бяха похарчили. Все й се струваше, че нещо са забравили да купят, но се успокояваше с мисълта, че в къщи има нещо останало от миналата седмица, така че нещата щяха да се компенсират.
Мъжът запали колата и потеглиха. Всеки бе останал насаме със мислите си. Изведнъж съсредоточената физиономия на мъжът се разтегна от широка усмивка. Гласът му прозвуча весело и шеговито:
– Жена, икономисах 200 лева.
Жената излезе от унеса си и подозрително погледна мъжа си:“ Тоя пък, какво го прихваща. Пак някоя дяволия е измислил, – помисли си тя.“
Мъжът весело и закачливо поглеждаше към жена си, очаквайки нейната реакция. Преди жената да успее, да го попита какви ги е намислил, мъжът бързо изстреля думите си на един дъх:
– Ако на онзи светофар имаше полицай, щеше да ме глоби 200 лева. Минах на червено.
Да се смееш ли или да плачеш. Хората нарушават правилата, като си мислят, че и този път им се е разминало, а утре….?

Веднъж при Бога дошла една жена. Тя била прегърбена под тежестта на един голям чувал. Главата й била наведена напред, а погледът й бил тревожен и бдителен.
– Много си се уморила, – обезпокоил се Господ. – Свали тежестта от раменете си и седни да си починеш.
– Благодаря, нямам много време, аз само за малко, – отговорила жената. – Само искам да помоля и после ще си вървя! През това време всичко може да се случи, а после няма да мога да си простя.
– За какво искаш да помолиш?
– Ако с детето ми се случи нещо лошо…дойдох да те помоля да го спасиш и запазиш!
– Но аз това и правя, – сериозно казал Господ. – Нима съм ти дал повод да се съмняваш в моята грижа?
– Не, но….в живота има толкова много опасности, лоши влияния, остри завои… А той е в такава възраст, че иска всичко да опита, навсякъде да влезе, … да се покаже. Много се страхувам, че ше го отнесе потока…, ще сбърка и ще го боли.
– Е, следващия път ще бъде по-внимателен, защото ще научи нещата по трудния начин и ще разбере какво е болка, – казал Господ, – Това е добър опит! Защо не му даваш да се научи?
– Защото искам да го избавя от болката, – самоотвержено възкликнала майката. – Ето, ти виждаш, аз нося винаги със себе си този чувал със слама, за да го подлагам там, където той може да падне.
– Но той може да падне навсякъде., – замислено отговорил Господ. – Даже от собственото си легло може да падне.
– Да, но има такава пословица „Ако знаеш къде ще паднеш, там би си постлал“ . Така аз се опитвам да го обезопася.
– И ти искаш, аз да го обградя отвсякъде със слама? Добре! А сега погледни.
И Господ направил цяла купчина слама и я хвърлил в света. Сламата попаднала точно в целта, тя обиколила отвсякъде синът на жената, отделяйки го от всякакви опасности и незгоди, от всички съблазни и изкушения, а с това и от живота. Жената видяла как нейния син се опитвал да се движи насам и натам, разтварял сламките и искал да се промъкне през тях, но сламата стриктно се придвижвала около него, готова да смекчи всеки удар отправен към него. Синът се мятал, опитвал да пробие сламената ограда, но накрая се отчаял и се ядосал. Извадил от джоба си кибрит и подпалил сламата. Избухнал огън и картината се изпълнила с дим.
– Сине, – закрещяла жената, – идвам ти на помощ!
– Искаш да прибавиш в огъня още слама? – попитал Господ.  – Имай в предвид, че колкото повече слама поставят родителите, толкова е по-силно желанието да се измъкнат от нея на всяка цена. Ако това не стане, човек може да подпали и живота си. Нали той не знае какво е болка и какво означава да направиш избор….
– Но аз не мога да допусна това! – заплакала жената. – Моят чувал със слама ще го спаси!
– Ти си мисли, че това е чувал със слама, но жестоко се лъжеш, – казал Господ. – В действителност това е чувал с проблеми. Всички ужаси, които си представяш, , всички опасения, които живеят в теб, всичките ти страхове, с които си изпълнена, се намират в този чувал. Всичко, за което мислиш и се тревожиш, набира сила и се разраства, защото ти му даваш енергия за това. Поради това твоя товар е толкова обременен и твоя гръб е уморен…
– Нима, аз не трябва да се грижа за сина си? – в недоумение сбърчила чело жената. –  И това ми го казваш ти, Господи?
– Грижи се, колкото искаш. Това е работа на майката. Но не трябва да се безпокоиш. Аз ще се погрижа за него. Позволи ми да си върша работата. Просто не ми пречи. Но това както разбирам е въпрос на вяра….
– Знаеш ли какво, Господи? – след като помислила жената заговорила. – Ще ми дадеш ли кибритена клечка?
– Разбира се, а какво ще правиш с нея?
– Ще запаля чували с проблемите си, – усмихнала се жената. – И ще  се науча да ти се доверявам истински. Падайки и ставайки, грешейки и поправяйки грешките си, с благодарност приемам и радост и болка. И помогни на сина ми да направи същото.
– Това е правилно решение, – усмихнал се Господ. – Ах, тези тревоги! Огън да ги гори!
– Доверявам ти се и ти поверявам сина си, – шепнела жената, като гледала как чувала с проблеми се превръщал в пепел. Гърбът й се изправил, вдигнала нагоре глава, а погледа й станал ясен и чист. –  Аз вярвам, Господи, че всичко това се случва в полза за самите нас. Сега, аз наистина вярвам!

Една жена се оплаквала на мъжа си:
– Не мога повече да живея така! Моите отговорности са огромни планини, които не мога да помръдна. Сутрин трябва да те будя, да давам нареждане във стопанството, да гледам децата, да почиствам килимите, да ходя на пазара за покупки, а вечер да готвя любимото ти ядене.
Мъжът раздразнено казал:
– Какво тук е необичайно? Всички жени правят това, което правиш и ти. Защо се оплаква? Когато аз съм на работа, ти си седиш в къщи.
– О, – продължила да се оплаква жената, – ако можеше поне малко да ми помогнеш.
Мъжът съжалил жена си и двамата стигнали до следното компромисно решение. Жената ще отговаря за всичко, което става в дома им, а мъжа за всичко, което е отвън.  След такова разпределение на отговорностите, мъжът и жената известно време живели мирно без да се карат.
Един ден мъжът седял с приятелите си след пазаруване. Изведнъж  се появил съседа им и развълнувано закрещял:
– Бягай скоро в къщи. Домът ти гори.
Мъжът стоял невъзмутимо и хладнокръвно попитал:
– А как гори къщата отвън или отвътре?
– Отвътре, – отговорил съседа.
– Е, в този случай това не е моя работа, аз съм отговорен само за това, което се случва навън.

Живял на небето един ангел. Това била много красив юноша със златна, къдрава коса и големи, бели крила. Всеки ден го изпращали на земята да помага на хората, за да се осъществят най-важните им желания. За съжаление при него абсолютно нищо не се получавало.
Долетял той до един човек със сиво палто, а той му казал:
– Искам голяма къща и много пари.
Уви… – кършел ръце ангела… – Аз не мога да направя това!
– Що за ангел си тогава? – Възмутено крещял човекът и разтваряйки своя чадър се изгубвал в пелената на дъжда.
Долетял ангелът до една жена, а тя му казала:
– Мечтая за истински принц, който живее в дворец и има много слуги.
– Не мога да изпълня вашето желание… – тъжно казал ангела.
– Никакъв ангел не си ти! Върви си! – отблъснала го жената и продължила да нарежда стоките по рафтовете.
Тъжно станало на ангела. Отлетял далече от града и решил да си почине накрая на една гора. Седнал на пожълтялата есенна трева и заплакал:
– Какъв ангел съм аз? Хората искат да им изпълня мечтите, а аз нищо не мога да направя….
Изведнъж чул тъжен глас:
– Извинете, можете ли да ми помогнете?
Огледал се и видял на едно дърво върху клона малък пашкул.
– Вие нали сте ангел? Не можете ли да ми помогнете? – Повторил молбата си гласът.
– Никакъв ангел не съм аз….не мога да ти помогна.
-Но нали ангелите изпълняват най важните желания? – Не се предавал гласът от пашкула.
– Да изпълняват, но при мен все не се получава….
След тези думи по бузите на ангела потекли сълзи. А гласът продължил:
– Не мога да се измъкна от пашкула, ако можете да ми помогнете…
– Да излезеш от пашкула? Ти сигурно се шегуваш? – Махнал с ръка ангела. – Хората искаха от мен големи домове, знатни женихи, изгодна работа. Техните големи желания не можах да изпълня, та какво остава за твоето малко желание.
– Моля ви, опитайте! –  гласът умоляващо изстенал.
– Ами, добре…. Ще опитам. – Съгласил се ангела.
Той протегнал ръка към пашкула и….
В същия миг от там изхвръкнала невероятно красива пеперуда. Тя започнала радостно да кръжи около ангела и като му благодарила отлетяла надалеч.
В този момент ангела разбрал, че най-малките желания са най-важни.

Днес слънцето не прощаваше на никого. Жареше безпощадно минувачите. А те привели глави под тежестта на ежедневните грижи, бавно и неохотно крачеха. Две момчета дразнеха три малки кученца. Животинчетата пискливо лаеха и налитаха страхливо, като се отдръпваха веднага щом усетеха приближаваща се човешка ръка. Едно от кутретата изглежда бе по-смело от другите. Бързо се втурна напред и захапа един от нападателите си. Момчето извика от болка. Злоба блесна в очите му. То грабна ухапалото го кученце и го тръшна на земята. Чу се жално квичене.
От там минаваше жена хванала за ръка момиченце с палави и непокорни плитки. Двете станаха неволни свидетели на случилото се. Момиченцето хукна към кученцето, а майката разгони момчетата.
Детето вдигна малката топла топчица и я притисна до гърдите си. Изведнъж кученцето надигна глава и нежно облиза ръката на момиченцето. След броени минути скочи от ръцете й и весело замаха с опашка. Жената и момиченцето спокойно продължиха пътя си.
След две преки те попаднаха пак на същите момчета. Едното разтриваше окървавения си крак, изглежда бе паднало някъде и се бе ударил лошо. Лицето му бе покрито с кални следи от засъхнали сълзи. Явно изпитваше силна болка. Другото момче седеше безпомощно край него и се опитваше да го успокои.
Момиченцето трепна, но си спомни предишната сцена и сърдито обърна глава. „Така му се пада – помисли си тя.“ В погледа на майка й нямаше никакво съчувствие.  Да се оправят.
Колко е лесно да съчувстваш и да бъдеш милостив към слабите и беззащитните, а на тези, който са сбъркали, кой ще протегне ръка? Те имат много повече нужда от милост?