В Токио за посетители е открита площатка на телевизионата кула Tokyo Skytree, призната за най висока в света.
Строителството на кулата е завършено на 29 февруари  2012 г. Създаването й е отнело три и половина години. Височината на сградата е 634 метра. Откритата  площадка за посетители  е  на височина 350 и 450 метра.
Първият посетител на кулата е били жена със сина си. На този първи ден Токио е бил закрит от гъсти облаци. Лошото време не е прогонило първите посетитеки.
Телевизионата кула Tokyo Skytree  е била изградена на мястото на старата Токийска кула, построена през 1958 г. Тя е била висока 333 м. Очаква се, новата кула да предава сигнал в Токио и извън нея.
Преди изграждането на Токуо Skytree, най-високата в света е 600-метрова телевизионна кула в китайския град Гуанджоу.
За сега най-високата сграда в света е Бурж Халифа в Дубай. Височината й е 828 метра.

Всичко започнало скоро, през юни 2004 г. ….Летище….Полет Лондон – Сидни.
Всеки долетял до тук бил посрещнат от приятели, роднини с радостни усмивки…
Само Juan Mann стоял сам. „Аз бях турист във своя роден град. Нямах дом, нито място , където да позвъня. Гледах пътниците и тези, които ги срещат. Искаше ми се и мен някой да ме чака. Нqкой да ми се усмихне.  Да ме прегърне…“
Juan Mann решил по най-оригиналния начин да разсее своята тъга. Той взел картон и маркер….На картона написал  «FREE HUGS» – безплатна, свободна прегръдка.
Намерил мястото, където изтичал най-многолюдния поток от хора, вдигнал изписания картон и така стоял…Дълго стоял….Много дълго стоял…Хората минавали покрай него.
Никой не му обръщал внимание. Изведнъж пред него застанала непозната жена и му разказала, че сутринта ѝ умряло кучето. След това разбрал, че тази сутрин е отбелязала годишнина от смъртта на единствената си дъщеря, загинала в автомобилна катастрофа. Жената обяснила, че сега, когато се чувствала съвсем сама в този свят, тя се нуждае някой да я прегърне. И те се прегърнали. Когато се разделяли, жената се усмихвала.
Знаел ли е тогава  Juan Mann, че ще стане основател на «FREE HUGS»?. Трудно е да се каже, но «FREE HUGS» носи щастие на много хора в света.

Една събота, преди да се прибере вкъщи, пасторът реши да се обадя на жена си. Бе вече почти 10 часа. Той звънна, но жена му не вдигна слушалката. Дълго чака, но никой не се обади. След известно време той отново набра домашния номер и жена му веднага отговори. Пасторът попита:
– Защо не вдигна слушалката, предния път, когато ти се обадих?
– Никакъв звънец не съм чула, – изненадано отговори жена му.
Този случай щеше да се забрави ако в понеделник в църквата, в стаята на пастира не иззвъня телефона. От телефонната слушалка звучеше мъжки глас:
– В събота вечерта от този телефон някой ми звънна….
Пасторът дълго не можеше да разбере за какво става дума. Тогава мъжът каза:
– Телефонът дълго звънеше, но аз не отговорих.
Пастирът си спомни за случилото се с него.
– Извинявайте, че съм ви обезпокоил. Исках да се обадя на жена си, но изглежда по грешка съм набрал вашият номер.
Мъжът смутено каза:
– Разрешете ми да ви разкаж , какво се случи тогава. В събота аз исках да се самоубия. И преди да направя това се обърнах към Бога: „Ако ти наистина съществуваш, чуваш ме и не искаш да направя това, моля те, дай ми знак“. И в това време телефона иззвъня. Дойдох до него и видях на таблото изписан надпис: „Господ Всемогъщ“. Гледах звънящия телефон и не смеех да вдигна слушалката.
Църквата, в която служи пастира се е нарича  „Домът на Всемогъщия Бог“ – „Almighty God Tabernacle“.

Толкова рано, а тя тръгна към болницата с болки. Гледаха се с мъжа си и не знаеха какво да мислят.
– Нали детето трябваше да се роди след три месеца. Какво става. – тревожно повтаряше  жената.
Приеха е. Упоиха я. Мъжът крачеше нервно в коридора. Времето се точеше бавно. Сякаш измина цяла вечност.
Болката бе голяма. Детето се бе родило мъртво. Мъжът наведе глава и затвори мъката си дълбоко в сърцето. Когато съобщиха на жената, която току що се бе събудила след упойката, тя само прехапа устни и две едри сълзи замъглиха очите й.
Тъга и мъка беше обхванала двамата, които не успяха да станат родители. Но те събраха сили и решиха да се сбогуват с малката.
Служителят изнесе малко дървено сандъче оформено, като ковчег. Жената трепна, а сълзите само това и чакаха. Започнаха да се изливат в неспирен поток.
– Сърцето ми ще се пръсне, – с бола каза жената.
Пое дълбоко дъх и бавно повдигна капака. Тя видя първо една малка ръчичка, а след това и лицето на детето. Не можеше да задържи повече мъката си и се разрида силно.
Изведнъж се чу слаб детски вик. Жената се ослуша. Разбирайки, че звукът идва от ковчега, тя отскочи уплашено. Тогава мъжът пристъпи решително към детето и видя как то бавно отваря очи. Той извика:
– Тя е жива!
Сълзи, прегръдки, усмивки…
Родителите на оцелялото по чудо момиченце решиха да я кръстят Луз Малагрос, което на испански се превежда като „чудна светлина“. Да това беше радостен лъч в техния живот.

Той е само на седем години, но това, което преживя през тези часове беше страх и ужас. Сега лежеше на леглото в болницата и се чувстваше изтощен, но не можеше да заспи.
Спомените от случилото се въртяха като на лента от някой филм на ужасите.
Беше си до дошъл от училище. Мама и татко бяха на работа. Реши да излезе на балкона и да простре изпраните си панталони. От височината му се зави свят. Загуби равновесие и падна върху стъклото. Видя как то се пропука и дясната му ръка беше почти отрязана.
Пригади му се от кръвта, но се надигна и едва се добра до телефона. Набра номера на Бърза помощ. Не дочака да го попитат, а бързо изстреля:
– Ръката ми… ударих в стъкло.. много кръв.
От отсрещната страна затвориха без да попитат за адреса. Момчето помисли, че линията бе прекъсната и отново набра номера, почти извика в слушалката:
– Моля изпратете линейка….
Отново се чу писукащия звук, оповестяващ за прекратена връзка.
Опита пак…. Не помнеше колко пъти бе звънял. Всеки път уплашен крещеше отчайващо в слушалката.
Накрая остави телефона и едва излезе от стаята. Кръвта му се стичаше на пода като пусната на воля чешма. Тръгна към пътната врата, но в антрето усети как го обви мрак, краката му омекнаха и той загуби съзнание.
Една жена със свито сърце бързаше към дома. Нещо се бе случило. Тя бе изтръпнала цялата, а мислите ѝ рисуваха зловещи картини. По-бързо, но краката, като че ли от напрежението отказваха да я слушат. Жената имаше чувство, че всичко край нея се движи, като в забавен кадър, а тя едва отмества краката си.
Най-сетне, ето я и кооперацията. Нахълта във входа и за секунди се озова пред дома си. Бутна вратата и извика. Синът й лежеше в локва кръв. Притича до телефона и звънна…
След 10 минути линейката пристигна. В микрохирургията 4 часа пришиваха ръката, но детето бе в безсъзнание. Беше загубило много кръв.
В Бърза помощ не отричаха да са получили съобщение по телефона, но оправданието звучеше нелепо и смешно:
– Може би е отказано на детето, защото в последно време ежечасно при нас постъпват лъжливи повиквания от деца, които си играят с мобилните телефони, понякога и от юноши, даже и от не много трезви възрастни хора. За да дойде линейка по-добре нека звънне възрастен.
Малкият, когато се оправи, така и запомни: „Ако ти се случи нещо лошо звъни първо на майка си, тя е по-бърза от линейката и няма да закъснее“.