Имало едно време един мъж и една жена.Тя се казвала Елена, а той Иван.
Мъжът се връщал от работа, сядал на стола, четял вестника или гледал телевизия. Жена му приготвяла вечерята. Сервирала храната на масата и му крещяла:
– В къщи нищо полезно не правиш, а и пари малко изкарваш.
Иван се дразнел от мърморенето на жена си, но не й отвръщал грубо, а в същото време си мислел: „Самата тя  не успява във всичко, но отгоре на всичко ме и упреква. Когато се оженихме беше съвсем друга, красива и любяща“.
Веднъж, когато отново Елена крещяла на Иван, че не е изнесъл боклука, той с неохота се съгласил да го направи. На връщане се спрял пред вратата и мислено се обърнал към Бога:
– Боже мой, трудно стана в живота ми. Нима половин век трябва да живея с тази заядлива и грозна съпруга? Това не е живот, а страдание.
Изведнъж Иван чул тихия глас на Бога:
– Добре, сине, ще ти помогна. Мога да ти дам за жена прекрасна богиня, но ако съседите  щом разберат веднага ще дойдат и… Нека да направим така. Аз ще променям женати постепенно. Ще вселя в нея духа на богиня и външно ше подобрявам вид й. Но запомни, ако искаш да живееш с богиня и твоя живот трябва да стане достоен за богиня.
– Благодаря ти, Боже. Всеки мъж би изменил живота си, заради богиня. Само ми кажи, кога ще почнеш да променяш жена ми?
– Ще започна още сега. И през всяка измината минута, тя ще се променя към по-добро.
Иван си отишъл в къщи, седнал, взел вестника и включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал никакъв филм, той искал да разбере каква малка промяна е настъпила в нея.
Станал, отворил вратата на кухнята и започнал внимателно да наблюдава жена си. Тя миела съдовете.
Елена виждайки необичайното внимание на мъжа си, пооправила косите си, изчервила се и го попитала:
– Иване, защо ме гледаш така?
Мъжът не знаел какво да каже и смутено промърморил:
– Мога ли да ти помогна в миенето на съдовете? Помислих, че….
– Съдовете? Да ми помогнеш?- Елена била удивена, – та аз вече ги измих.
А Иван си помислил:“.. Тя се изменя пред очите ми… Изведнъж стана по-красива“. И започнал да изтрива съдовете.
На другия ден Иван бързал да се прибере в къщи. Той искал да види как неговата мърмореща жена се превръща в богиня. Изведнъж той се усетил, че в нищо не се е променил. За всеки случай решил да купи цветя, за да не се изложи пред богинята.
Отворил вратата на дома си и застанал очарован и объркан. Елена била облякла рокля, която той й бил подарил преди една година, Косата й била сресана и закрепена с красива шнола. Подал й цветята, но не могъл да откъсне поглед от нея. Тя ахнала, отпуснала леко клепачи и се изчервила.
„О, колко прекрасни са миглите й. И каква е кротка по характер. Каква необичайна вътрешна и външна красота излъчва!“ – ахнал на свой ред Иван.
На масата били сервирани прибори и горели две свещи. Две чаши с искрящо вино и ароматната храна привличали двамата.
Когато седнали, Елена изведнъж скочила и казала:
– Извинявай, сега ще включа телевизора и ще ти донеса новият вестник.
– Не ми е нужен телевизор, не иска и вестник, там пишат все едно и също. – Иван бил искрен. – По-добре ми кажи къде искаш да отидем в събота?
Елена  загубила и ума и дума:
– Така ли?
– Купих два билета за театър. А може би днес искаш да пообиколим магазините, за да си купиш плат за нова рокля.
Едва Иван не изтърсил: „Плат, достоен за богиня“. Той погледнал жена си и ахнал. Пред него стояла истинска богиня. Нейното лице сияело от щастие, а очите й блестели
„О, Боже, колко е прекрасна. Ако тя  със всеки ден така се променя, ще съумея ли да бъда достоен за нея? – като мълния прескочила мисълта в главата му,  – Трябва да успея! Трябва да успея, докато тя е до мен“.

Един ученик попитал учителя си:
– Учителю, не мога да разбера това. Отиваш при бедняк, той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при някой по-богат, но той никого не вижда. Това само заради парите ли е?
Учителят казал:
– Погледни в прозореца. Какво виждаш там?
– Жена с дете в количка, отиват на пазара…
Учителят се усмихнал и казал:
– Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш в него?
Ученикът учудено попитал:
– Кого друг мога да видя там, освен себе си?
Учителят погладил брадата си и казал:
– Прозорецът и огледалото са направени от стъкло, само че на огледалото му е добавено малко сребро…затова и виждаш само себе си.

В далечните времена, когато са живели викингите, да обидиш жена се е смятало за много голяма грешка.
Ако това е ставало, нарушителят на това правило не е трябвало да се прибира в къщи. Той отплавал от родните брегове и се заселвал в далечни земи.
Отмъщението на жената се състояло в това, че тя можела да прокълне семейството и рода му. Това било по-ужасно от всяка битка, защото човек не можел да направи нищо след това.
Ролята на любимата, най-старшата жена на султана се свеждала не в това да бъде най-добрата негова любовница, това го можели всички, а това да му бъде приближена дотолкова, че той да й довери не само работите си, но и живота си.
Когато се отправял на поход, той разчитал на нея, да предотврати всяка опасност и предизвика успех, докато го няма.
На изток разбират женската сила много повече. Обикновено най-търпеливата и смирената печелела вниманието на султана, защото само тя можела да използва уменията си в негова полза и да не му вреди.
Днес ние се борим за първенство и правда, забравяйки, че когато сме в хармония е хармоничен и света около нас. И това е доста важно за самите нас.
У мъжа се търси нежност и любов и жената страда ако не ги получава, без да разбира, че тя трябва да ги създава.
Хармонията е съгласие.
С другите можете да бъдете в хармония, само когато се движите към една обща цел.
Сега у жената са се появили нейни собствени цели и тандема „мъж – жена“ е загубил силата си. Освен това мъжът е загубил доверието на жената, а жената на мъжа. В обрата на историческите събития много са загубили ролите си, развивайки в себе си противоположни черти. До колко е лошо всичко това?
В наше време никой не се удивлява от мъжеподобна жена и феминизиран мъж. Когато се срещнат те се допълват един друг. След време всеки започва да изпитва неудовлетвореност от живота и копнеж за „силно рамо“ и „слаба жена“.
Жената трябва да разбира своята същност и тази на партньора си. Запомнете зад реализиран мъж стои любяща жена!

В Великобритания 82-та годишнина от съвместния си живот са отбелязали неразделните Лионел и Елън Бъкстон. Той е на 99 години, а тя на 100. Те са живели през мандата на 15 министър председатели.
Лионел и Елън започнали да се срещат през 1930 г. и се оженват през 1936. Чакали са повече от 6 години да се оженят, защото просто не разполагали с пари, за да го направи по-рано.
Споделят, че никога не са били разделени и не искат още да се разделят. Харесва им да бъдат заедно, защото те не са само мъж и жена, но и добри приятели.
Според думите им през последните 8 години, те не са прекарали една нощ един без друг и съвсем не се уморяват от факта, че са заедно денонощно.
Съпрузите прекарват свободното си време като играят на дартс, билярд, бинго, карти и гледат сапунени опери.

Една жена пътувала. По пътя намерила скъпоценен камък в потока.
На другия ден срещнала пътник, които молел за храна. Жената отворила торбата си, за да му даде храна. Пътника видял вътре скъпоценния камък и помолил жената да му го даде. Жената веднага дала камъка, без да се колебае.
Пътникът продължил пътя си не вярвайки на такъв късмет. Той разбирал, че стойността на този камък била толкова голяма, че ако го продаде, може безгрижно да живее до края на живота си.
Въпреки това, след няколко дни той настигнал жената и казал:
– Много мислих върху стойността на камъка и реших да се върна при вас с надеждата, че мога да получа от вас нещо много по-ценно. Споделете с мен и ме научете, какво ви накара да дадете този скъпоценен камък на един непознат, без колебание.