Нека отиде в църквата, друг изход няма. Но в храма трябва да влязат не с краката, а със сърцето. Да влезеш в църквата, означава да намериш своето място в живота. Винаги има начало и първа стъпка.
Жената трябва да бъде слаба, но не немощна, болна и крехка. Нейната слабост трябва да бъде „мъдра“. Силата на жената е в нейната слабост. Именно това я прави по-красива. Но тя може да си позволи тази царственост, само ако до нея стои силен мъж.
Родината е силна, когато има достойни бащи.
Срам ме е за мъжете и ми е болно за жените, когато гледам 40 и повече годишен мъж да се държи като малко момченце.
Какъв трябва да бъде истинският мъж?
Отговорен и надежден. И независимо от етническата си принадлежност, здраве, професия, богатство, социално положение и т.н. той трябва да е стабилен, глава, а не опашка.

Това не е често срещан спорт.

Само си представете как мъж пробягва разтояние с жена си на раменете. Това се случва сам във Финландия.

Двамата трябва да преодолеят различни препядствия. Жената заема доста неудобна поза. Краката й са нагоре, а главата надолу…

Участъкът, който трябва да се премине, е дълъг 250 метра. И за да не бъде много леко на участниците, това разстояние се усложнява с два баира и яма пълна с вода.

Но най-интересна е наградата. На победителят се дава толкова бира, колкото тежи жена му.

Английският художник и поет Данте Росети през 1862 г. погребал жена си и сложил в гроба й непубликуваните си поеми.

След няколко години му предложили да издаде книга, но поетът не могъл да възстанови стиховете си по памет.

Тогава приятелите му го уговорили да ексхумират тялото на жена му и поемите били публикувани.

Първоначално дебеличката Лулу била подарена на рождения ден на една жена, но тя не искала да я вземе в дома си. Майката на рожденичката решила да се погрижи за прасенцето, от една страна от съжаление, от друга да осигури някой и друг тържествен обяд.

Недостатъкът от външността на свинчето се компенсирала с неговата съобразителност.

Когато приютилата я жена получила сърдечен пристъп свинята Лулу веднага се ориентирала и потърсила помощ.

До сега прасето не е напускало заграждението, в което е било затворено, но намерило начин да си отвори вратичката, Лулу напуснала двора и се добрала до пътя. Дочакала, до се зададе някоя кола и легнала на средата на пътя.

Първият й опит се провалил, никой не спрял, Тогава прасето притичало в дома , видяло как е стопанката му и пак хукнало към шосето.

След 45 минути един от шофьорите спрял. Може би си е мислил за някакво богато угощение.

Той хукнал след надигналата се от пътя Лулу и влязъл в дома, където намерил безпомощно лежаща жена. Позвънил веднага в Бърза помощ. Лекарите успели да спасят жената.

Лулу получила за награда поничка с мармалад. Не е много щедро но прасето е доволно.

Живял някога един еврейски учител Нафтали. При него често идвали за съвет.

Веднъж на вратата му почукал един човек на средна възраст, респектиращ на вид.

– Учителю, – казал той, – вие знаете Тора като никой друг. Вземете ме за свой ученик, искам да изуча Светото писмо.

– Махай се! – сърдито му извикал Нафтали. – Не уча на Писанието такива като теб. – и затръшнал вратата пред него.

Жена му останала изненадана:

– Защо му отказа? Ти обучаваш толкова много, а той изглеждаше порядъчен човек.

– Той не се нуждае от Тора, – отговорил Нафтали. – Ако го науча на Свещеното Писание, той ще се скрие зад него, като мишка в дупка и ще използва знанията си, за да изяви своето превъзходство над другите Той не е готов.

След известно време на вратата му отново се почукало. Това бил млад човек с благородна външност.

– Извинете за безпокойството, тук ли живее учителят Нафтали? – казал той. – Търся знание, светът е така несправедлив и аз искам да го променя. Вземете ме за свой ученик.

– Сбъркали сте вратата, – отговорил равинът. – Тук такъв не живее. Съжалявам.

Жена му го попитала:

– Какво не ти хареса в този? Той иска да направи най-доброто.

– Тези, които се опитват да изменят света, не го познават добре и само ще му навредят, – отговорил равина. – Не разбират какво правят. Разрушават, но не могат да създават. Той не е готов.

След няколко дни отново някой почукал н вратата. Това не бил млад човек и нямал интелигентен вид. Когато видял равина, той се примолил:

– Рави, бихте ли ми помогнали в моята беда? Вижте, аз съм глупав и нищо не разбирам. Има ли лекарство за такава болест?

Зарадвал се равинът, прегърнал новодошлия и го въвел в дома си:

– Влез, – казал му той. – Ти си готов, тебе ще те уча.