Диета, това е най-популярната дума в женската лексика. Рядко са жените, които не лишават организма си от „вкусни вредности“. Почти всяка жена постоянно смята калориите, които ще погълне за деня. Близките гледат мъките на отчаяната опитваща се да отслабне жена и си казват:
– Кой е измислил тези диети?
В действителност, чия е идеята за тяхната поява?
За първи път този термин, както и много други идват от Гърция. Палмата на първенството принадлежи на древните мъдреци Питагор и Хипократ.
Питагор страдал от чревни газове и намерил ефективен начин да се отърват от болестта си, като изключил от менюто си боба и продукти от животински произход. Освен това, той смятал, че такава диета ще му осигури райски живот след смъртта. Защо така е мислил, остава си загадка.
Следващият по ред бил Хипократ. Със свойствения му рационализъм, той не веднъж е казвал, че всичко да „се мята“ в устата е нездравословно. Даже написал за това трактата „За диетите“. В него предлагал да се взема храна съобразявайки се с мястото на живеене, възраст, самочувствие и професия.
Древногръцкият лекар Асклепий бил първият, който заявил:
– Всяка болест може да се излекува с помощта на правилно подбрани диети. Римският доктор Гален предлагал да се състави меню на хранене в съответствие с „баланса на звездите и стихиите“.
Всички тези диети били насочени преди всичко към здравето.
Първият, който искал да отслабне поради практични цели бил Вилхем Завоевателят. Кралят бил толкова пълен, че не можел да седне на коня. Той измислил така наречената „течна“ диета. При нея се употребява алкохол в неограничени количества, изоставяйки храната.
След това за диетите било забравено в продължение на векове,  но през XVIII-XIX век на наднорменото тегло е обявена истинска война. Модата изисквала стройност и бледост. Тогавашните средства за постигане на това поразяват ума:  всяко слабително и за пречистване, арсен, стрихнин, горчива английска сол  и сода за пране. Не е изненадващо, че жени прилагайки тези средства не, са живели дълго.
През 1820 г. най-голяма популярност добива оцетната диета на Байрон. Талантливия поет предлагал да се пие оцет с много вода. Поради ширещите се диарии и повръщания, килограмите изчезвали мигновено.
През 1830 г., свещеникът Силвестър Греъм предложи специална диета, за освобождаване от някои от смъртните грехове – лакомия и похот. Диетата забранявала на практика всичко, така че пациентите на Греъм трябвало да продължат „лечението“ си в болница.
През 1870 г. Уилям Бантинг написал „Писмо за затлъстяването.“ Неговата теория, че много захар и нишесте се превръщат в планини от телесните мазнини, била много успешна. В разговорния език думата „овесарка“, което означава загуба на тегло се дължи на отказ от употребата на тези продукти. През 1890 г., химикът  Uilbur Atwater за първи път е разделил храната на мазнини, протеини и въглехидрати,  направил е таблица за калориите във всяка група,а през 1917 г. публикува книгата „Диети и здравето с изчисление за калориите“.
През 1928 г., цигарата фирма „Lucky Strike“ представила своя собствена диета, мотото на която е била фразата: „Вместо бонбони – цигара!“. След това е имало много невероятни начини за борба със затлъстяването: сапун за отслабване, диетични продукти от копита, рога, кожи, сухожилия и кости на животни, и луди идеи за поставяне на специални червеи в тялото, които се хранят с подкожна мастна тъкан. Почти по същото време, Hereward Carrington предлага алтернатива на цялата тази лудост – сурова храна,  диета основаща се само на сурови плодове и зеленчуци.
През 50-те години на XX век дойде бума на диетите, който не спира и до днес. Почти всички момичета отбелязват съществуващи или въображаеми наднормени килограми, а модната индустрия никога не престава да създава стандарти за красота, които не могат да бъдат достигнати.
От всичко по-горе можем да си направим следния извод: Да не се поддаваме на триковете от лъскавите списания – просто гледаме собствената си диета и здраве.

Нов живот, това е получаване на жива вода, която не трябва да задържаш за себе си, а да я излееш върху другите.

С изучаване и проповядване на Словото не можеш да уплашиш сатана, но нечестивият се страхува ако вие сте инструмент на милосърдие, състрадание и любов.

Една жена се оплакала:

– Аз съм на 65 години. Децата ми са женени. Мъжът ми умря и аз съм най-самотната жена на света.

– Сподели вярата и благата си с другите, – посъветвал я един свещеник.

Тя го послушала. И след известно време тя почувствала, че е станала най-щастливата жена на земята.

Една жена отишла при магьосник да й помогне. Още невлязла, от вратата започнала да го моли:

– Върнете ми мъжа. Избяга с едно младо момиче. Имам три деца. Тежко ми е и не мога да се справя сама.

– Добре, дай 300 лева и ще ти върна мъжа.

След няколко дни жената отново дошла при магьосника. Лицето й било потъмняло. Цялата била раздърпана. Ръцете й треперели, а в очите й се четял ужас.

– Какво, мъжът ви не се ли върна? – попитал я магьосникът.

– Върна се! Само че първият, който погребах преди 10 години.

Малко момиченце, чийто баща бил войник, се премествало на друго място. То седяло на летището сред оскъдното имущество на семейството си.

На момиченцето му се доспало. То се облегнало на пакетите и чантите и затворило очи.

От там минала една възрастна жена. Спряла и го погалила по главата.

– Бедно дете, – казала тя. – Навярно си нямаш дом!

Детето я погледнало учудено.

– Ние си имаме дом, – казало то. – Просто нямаме къща, в която да го сложим.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“