Една жена се оплаквала от приятелката си на съседката. Съседката се опитвала да я утеши и я уговаряла да прости на приятелката си.
– Да простя? Но как? След всичко, което тя ми направи? Не, злото не трябва да се прощава, – казала жената. – И защо трябва да обичам хора, които не ме обичат? Защо трябва да върша добро, когато всички около мен лъжат, предават ме и  ми напакостяват?
– Ще ти разкажа една история, – казала съседката.
Живял някога един човек. Той поискал вечерта да бъде светла, за да не пали свещи и зимата да бъде топла, та да не пали печката. Но тъй като в природата всичко си вървяло в определен ред, така и продължило, никой не се вслушал в жалбите на този човек.
Разсърдил се човекът и казал:
– Така ли? Няма да паля тогава свещи вечерно време и печката през зимата няма да клада.
Но въпреки всичко нищо не се променило.
– Ама, че глупак, – прекъснала жената съседката. – На кого друг освен на него е нужна светлина вечер и топлина през зимата?
Тогава съседката се усмихнала и на свой ред попитала:
– Тогава защо ти правиш същото?
– Аз? – изненадала се жената
– Да ти. Защо гасиш светлината на твоята любов, когато около теб се сгъстява тъмнината? Защо не запалиш огъня в своето сърце, когато наоколо духа хлад от студените сърца на хората? Вместо да седиш в тъмнината и да очакваш някой да ти посвети, не е ли по-добре да „запалиш свещ“ и да посветиш на другите? Тогава и другите ще видят доброто и заедно ще тръгна със тебе към него. Вместо да седиш на студено, сгрей не само своето сърце, но и сърцата на другите и тогава ще видиш, как хладния повей ще се превърне в топъл бриз.

Един християнин разказва как е открил нещо много важно в живота си.
Той често посещавал един възрастен свещеник, който никога не го пускал да си тръгне преди да се е помолил с него. Християнина бил изненадан от простотата на молитвата на този свещеник. Тя била като продължение на разговор, между двама близки приятели, който непрекъснато е водел с Исус Христос.
Когато се върнал у дома си, човекът разказал за това на жена си и двамата се помолили да имат такова близко приятелство, каквото имал свещеникът с Исус. От тогава този човек силно се привързал към Христос и Той станал постоянен негов спътник. Той споделял радостта на човека и се вълнувал от всичко, което правел. Разделял с него болките, надеждите и страховете му. Той присъствал, когато пациентите разказвали за болестите си на човека. Съветвал го , как да постъпи най-добре във всяка ситуация. Когато болния си отивал, човекът разговарял с Исус за болестта му.
В какво се заключава животът в Христос? Това не е скрита в живота святост, но винаги проявяващ се в конкретните ситуации по отношение на другите хора. Животът в Христос е не свършваща надежда, а без Него всичко опира до безнадежден край.
В Христос имаме всичко: пълно спасение в настоящия момент и съвършено изкупление на душите и телата при възкресението. Животът в Христос е триумф на всички бури. В Исус Христос се заключава съвършенството.
Във всички аспекти на Своята природа той излъчва неподправена красота. В Него са скрити всички добродетели: любов, мир, святост и чистота. В Христос човек достига поставената пред него цел и придобива нов образ, подобен на Бога.

Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

Една жена отишла на гости при приятелката си. Тя я заварила качена на едно столче да приковава рафта с пирони в кухнята.
– Какво правиш? – попитала гостенката. – Защо се мъчиш сама, а не накараш мъжа си?
– Омръзна ми да го моля вече цяла седмица. Той винаги има един и същи отговор: „После“.
Когато рафта бил прикован, жените седнали да пият чай.
След известно време мъжът се прибрал. Видял, че рафта е закован, обърнал се и излязъл.
Късно вечерта той се върнал пиян в къщи.

Една жена дошла при свещеника в църквата.
– Отче благослови за развод, – помолила го тя.
– Какво се е случило, – попитал загрижено свещеникът.
– Мъжът ми е такъв…., – объркано започнала жената, – на кратко, той е лош!
– А защо си тръгнала след него? – засмял се свещеникът.
– Глупава бях, – заоправдавала се жената.
Свещеникът сложил ръка на рамото й и казал:
– Ето виждаш ли, той тебе глупавата те е обикнал и взел за жена, а ти….. развод.