В Нигер, в племето водаби, Западна Африка, е прието да се крадат съпругите на другите на празника Геревол.

Децата се женят още малки. Освен това жената и мъжът могат да бъдат и братовчеди.

На годишния празник Геревол мъжете на това племе се изрисуват, украсяват се и тръгват да крадат жените на другите.

Ако двойката успее незабележимо да напусне празника, то новият брак се смята за напълно легален.

А „обраният“ мъж остава без нищо, ако не открадне някоя друга жена.

Тези бракове се смятат за сключени по любов.

Асен бе настроен за дискусия.

– Млади човече вероятно сте чували фразата: „Любовта не може да се купи с пари“. Тя струва много скъпо, – каза Невена, жена преминала много неща в живота си.

След като помълча малко, тя продължи:

– Повечето хора не я оценяват и я разпиляват, защото не познават цялата ѝ красота.

След това се обърна към Асен и попита:

– Вие млади момко, искате ли да дарите на някого любов? – И тя мечтателно затвори очи, спомняйки си своята младост. – Когато даряваш любов се чувстваш щастлив и всесилен.

– Навярно съм много млад, – каза Асен. – Още никой не ми е дарил любов, нито пък аз на някого.

– Всичко е пред вас, – въздъхна Невена. – Важното да не я прогоните без време… – Но знаете ли,  любовта се появява някак странно, със ненужни добавки.

– Какви добавки? – попита Асен.

– Ненавист, ревност, презрение …..

– Но защо са на хората тези добавки? – недоумяваше Асен.

– Защото те не търсят да придобият истинската  любов.

– А аз какво да направя, за да я получа без добавки?

– Можете да ѝ помогнете да израсте във вас. В началото може да е съвсем малко семенце, но когато се грижите за него, поливате го, премахвате плевелите около него, от него ще израсте красиво и силно цвете.

– Вероятно ще трябва да се въоръжа с много търпение и вяра, – въздъхна Асен.

– Не се страхувайте, опитайте, това ще ви донесе много радост и светлина в живота, – насърчи го Невена.

– Трябва да опитам. Ако успея ще бъде прекрасно не само за мен, но и за тези, които са край мен.

Една бедна жена от малко семейство била религиозна. И един ден, когато парите не ѝ стигнали да нахрани децата си, тя позвънила в радиото и оставила съобщение към Бога за помощ.

През това време докато сътрудниците на радиото се отнесли с разбиране към вярващата жена, един от слушателите бил докоснат от нейните думи.

Той бил убеден атеист и решил да се подиграе на непознатата.

Мъжът научил адреса ѝ, позвънил на секретарката си и ѝ поръчал да купи много продукти. Момичето дошло при него с хубаво месо, сирене, сладкиши.

Тя била много удивена, когато шефът ѝ разпоредил:

– Достави продуктите на този адрес и ако жената иска да узнае, кой ѝ праща храната, кажи ѝ, че е от дявола.

Когато секретарката дала продуктите на непознатата, жената била толкова благодарна, че се разплакала. Тя благословила девойката. Най-накрая секретарката попитала:

– Искате ли да разберете, кой ви изпраща тези продукти?

Жената отговорила:

– Не. Това не е толкова важно, защото когато Бог дава заповед, даже и дяволът се подчинява.

Мартина вече бе на път да роди. Тя бе дошла в болницата сама.

Дълго обмисляше как да постъпи:

„Дали да не извикам Пепо сега или след като се избавя от тези болки и родя?“

Накрая реши:

– Ще раждаме заедно.

Обади му се по телефона. Пепо спешно излезе от цеха, бързо се преоблече и хукна  към родилния дом.

Когато влезе медицинска сестра му посочи с ръка една врата и пое нататък по коридора.

Той влезе малко уплашен. Жената крещеше силно. Той бързо я хвана за ръката и се опита да се вземе в ръце. Ситуацията бе напрегната и нажежена до голяма степен. Същинска „Звездна война“.

Пепо се молеше и бе затворил очи, стискайки ръката на жената си.

– Честито, – каза лекарят, – имате момче.

– Как момче, – възкликна Пепо.

Двамата с жена си бяха ходили на преглед и им казаха, че ще е момиче.

– Е, може да са объркали нещо, – каза си Пепо.

Взе момченцето на ръце, както се полагаше и се разплака. Обърна се към жена си, за да я прегърне.
В това време жената му сваляше шапчицата си и протегна ръка, за да вземе детето.

Изведнъж Пепо изпадна в шок ….

– Но това не е моята …. аз за първи път виждам тази жена.

Двамата се гледаха и не знаеха какво да кажат. Бяха изпаднали в доста комично положение.

Оказа се, че жената на Пепо раждаше в съседното помещение. Медицинската сестра просто бе сбъркала таткото.

Хубавото е, че участниците в тази комедия имаха чувство за хумор. Фалшивият татко стана кръстник на детето.

Пепо издържа изпитанието, даже успя навреме да отиде при жена си в съседното помещение и да присъства на раждането на дъщеричката си.

А истинският татко се бе оказал в задръстване и пристигна, когато всички се били разотишли по стаите.

Социалистическият революционер Юмжагийн Цедембал поискал да спаси Монголия от сифилиса през 1929 – 1930 г и отишъл при Сталин.

– Медицината не помага, не знам какво да правя.

Сталин го попитал:

– В основата на всяко зло стои човекът, нима не си го разбрал до сега?

– Да, ламите, те първи опитват всяка жена, така е в нашата религия. Един заразява всички.

– Измисли някакъв повод и ги събери, а след това ги разстреляй. Има човек има проблем.

– Правилно! Ако си в пустинята и те ухапе отровен паяк, когато вземеш да режещ, изрязваш и живо месо.

Жестокият принцип на Сталин „Няма човек, няма проблем“ май в този случай щеше да свърши работа.