В миналото също са използвали електрически ток. Това не е измислица, приказка или сън. В музея  на Багдад се намира електрическа батерия отпреди християнското летоброене, която е действала на галваничен принцип.
Уредът се състои от глинено шише, цилиндър от медна ламарина и желязна пръчка. шишето е издължено и овално. Направено е от белезникавожълта изпечена глина с добавено дъно, което имало асфалтово покритие. Височината му е 14см, а най-големият му диаметър 8 см.
Директорът на музея и реставратора направили точно копие на тази батерия. Не забравили  и металните примеси, верни с оригинала.
След това поканили няколко специалисти на експеримента с копието на батерията. Един златар, двама химици от отдела „Конструиране на батерии“ на концерна Бош, както и един специалист по галванизиране.
Предвидено било да се позлати направената от сребро статуя на цар Хатра.
Необходимата киселина, която била използвана при опита била съобразена с тази, която са имали на разположение в Ориента тогава, а именно прясно изстискан гроздов сок.
Успехът не закъснял. Медният цилиндър, желязната пръчка и киселината произвели ток с напрежение 0,5 волта.
Този източник на ток бил свързан с галваничната вана, където била поставена малката статуетка. След два часа фигурата наистина била позлатена.