Един човек се обърнал към минаващия планинец:
– Как можеш така леко да ходиш по ствола на дървото надвесено над
пропастта? Докато те гледам как се движиш,  аз се треса целия от страх!
– Когато минавам по това дърво, обикновено отивам за вода без която аз и
моето семейството ще загинем. А когато се връщам, толкова искам да видя
семейството си, че не мисля за пропастта отдолу.
– Но какво да правя с моя страх? Как да ходя над пропастта без да се
страхувам?
– Ако имаш силно желание или си в  крайна нужда, ще забравиш, че вървиш
над пропаст.

Шейсет годишен мъж и жена празнували 35-годишнина от сватбата си в малък ресторант.
Цветя, музика, романтика…
Изведнъж се появила  една фея, която им казала:
– За това, че сте били добри един към друг 35 години и никога не сте си изневерявали, живели сте спокойно и щастливо, искам да ви изпълня по едно желание. Искайте каквото желаете.
Жената радостно възкликнала:
– Искам околосветско пътуване с любимия си.
И изведнъж те получили билети за разкошен лайнер в ръцете си.
Дошъл ред на мъжа. Той се замислил и казал:
– Това разбира се е добро, романтика и всичко съпровождащо я, но такъв шанс ти се пада само един път в живота.. Извинете ме, но бих искал да имам жена с 30 години по-млада от мен.
Жената била шокирана, но желанието си е желание…
И изведнъж мъжът станал 90-годишен старец…
Мъже внимавайте, феите са също от женски пол!

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.

Социалното и културно обкръжение може да помогне за формирането в учащия на желания за знания, в замяна на съревнованието и показността.
Смята се, че човек търси нови знания по две причини. Те или го интересуват, или той иска да се открои от останалите. Има учащи се, които се стремят да разберат дълбочината на предмета, но има и такива, които учат заради оценката или по добра диплома.
Първите са по-продуктивни, защото не се разстройват лесно от провалите и не се страхуват от предизвикателствата. Като цяло са склони да увеличат собствените си умения. Вторите се стремят на първо място да се отделят на фона на общата маса. В замяна получават стабилна депресия и обсебваща тревожност. Те зависят много от другите. Страхуват се да изглеждат глупави и несъобразителни, затова често хитруват. Явно от това страда процеса на обучението.
Психолозите и педагозите постоянно търсят начини, за да се формира желание за трайни знания, а не учащите да се съревновават помежду си. Известно е, че ценностната ориентация зависи от обкръжението.
Изследователи от Станфордския университет се опитали да разберат колко голямо в такива случаи е влиянието на околната среда и дали може по някакъв начин да се коригира. За това те три пъти задали въпроси на ученици от горните класове за техните ценности.
Първите въпроси били зададени преди лятната ваканция, вторите – след летни обзорни програми, през които на подрастващите се обяснявала необходимостта от желание за добиване знания, а третия път – няколко месеца след като учениците се върнали в училище. Участниците в експеримента трябвало да се съгласят или отхвърлят такива изказвания като: „За мен е важно да науча повече за най-новите научни теории“ или „Бих искал да демонстрирам своята осведоменост за това какво се случва в съвременната наука“.
Както  се очаквало, в навечерието на лятната ваканция царяла изключително съревнователна атмосфера. Всеки искал да докаже нещо на другите. През лятото по време на образователните програми, ценностите се променили. Но интересното е, че шест месеца след връщането си в училище, учениците не се съревновавали по между си , както преди, а се ориентирали към трайно усвояване на знанията, както били обучаване през летните курсове.
Вероятно това е един от начините учениците да учат заради самите знания, а не заради оценките. Но това зависи изключително от педагозите, които трябва да докажат на учениците предимството на знанията пред конкуренцията и себеизтъкването.

Иван глупака хванал щука. А тя му се помолила:
– Пусни ме, Иване, ще изпълня всяко твое желание.
Щастлив Иван върнал обратно щуката във водата и казал:
– Искам да знам без да слизам от печката, какво става в света, зад гори, планини и морета. Нека под ритъма на музиката красиви момичета да танцуват. Желая да науча всички анекдоти за царя.
Ето така се появил и Интернет.