Жегата си е жега. Човек не може да избяга от нея, но поне даваше възможност на случайно събрани хора на сянка да си поприказват.

Така се случи и с една група младежи, потърсили закрила под едно голямо дърво.

– Забелязал ли си, че емоционалните състояния са свързани със съпътстващи мисловни потоци? – попита Кирил.

– Така си е, – забеляза Марин. – Ако на душата не ѝ е добре, тогава в главата се появяват подтискащи мисли.

– Трябва да се осъзнае, – наблегна Станимир, – че мислите в главата възникват сами от емоциите, които преобладават в ума.

– За това е необходимо да се проследяват и наблюдават, – обади се и Миглена.

– Повечето хора изобщо не могат да разберат от къде идват тези мисли ….

Кирил бе прекъснат от Станимир:

– Ако мислите са наши, можем да ги спрем, дори да ги контролираме.

– И тогава може би ще имаме мир и спокойствие?! – отбеляза Кирил.

До сега Христо само слушаше и не се обаждаше, но накрая обяви:

– Има Един, Който дава мир такъв, какъвто никой не може да даде …

– И Кой е Той? – възкликнаха останалите в един глас.

– Исус Христос, – отговори Христо.

Една част от групата погледнаха с насмешка и добавиха:

– Пак Бог?

А Христо изненадано попита:

– Че кой друг?

Само Кирил се замисли и реши по-късно да поговори насаме с Христо.

Кой знае може би той щеше да достигне до Истината.

Бе 1854 г. Много хора в Лондон умираха. Вилнееше болест, която никой не можеше да спре.

– Сигурно е от лошия въздух, – предполагаха едни.

– Възможно е, – добавяха други, – тази жега е съвсем неестествена за сезона.

Мнозина забелязаха:

– Тази горещина намали количеството замърсените от канализацията води на река Темза.

– Мирише отвратително, – бърчеха нос мъже и жени.

Някой шегаджия бе нарекъл реката „Великата смрад“.

Най- големият проблем на лондончани не бе въздухът. Доктор Джон Сноу чрез множество изследвания бе достигнал до извода:

– Замърсената вода е причина за епидемията от холера.

Днес сме наясно с друга криза, която смърди до небесата.

Живеем в един разорен свят, но най-лошото е, че погрешно идентифицираме източника за загниването му. Глупаво е да се опитваме да лекуваме симптомите.

Добрите социални програми и политики изглеждат полезни, но те са безсилни пред засилващите се злини в обществото ни. Истинският източник за падението ни са нашите грешни сърца.

Можем безкрайно да се оплакваме и да прилагаме различни програми и мерки, но това няма да помогне.

Вместо да лекуваме симптомите, трябва да оставим Исус да прочисти истинския източник на бедите ни – нашите сърца.

Валеше изобилно. Вече трети ден без да спира. До скоро жегата ни изгаряше, а сега дъждът ни идваше прекалено.

Павел стоеше в стаята, гледаше как се стичат струите вода по прозореца и поучаваше сина си:

– Характерът ти се определя от мислите ти.

– Какво имаш предвид? – попита Миро.

– Ако се съсредоточиш върху нещата, които носят добро за теб и семейството ти, ще изживееш низ от победи, но ако се разсейваш от изкушенията на този век, ще си създадеш много проблеми.

– Вярно е, – съгласи се Миро. – Много често позволявам на смущаващото ежедневие да завладее мислите ми и зрението ми се замъглява.

– Необходима е вяра и различен фокус, – наблегна бащата. – Когато насочим погледа си върху разочарованията на днешния ден и несигурността на утрешния, губим мира в настоящия. Съсредоточим ли се върху възможностите, а не това, което ни спъва, притесненията престават да имат власт над нас.

– Е, да … Бог ни е създал по свой образ и иска да имаме радост и изобилие….. , – каза съвсем тихо Миро.

– Но Господ няма да ни натрапи насила радостта, трябва да я пожелаем, – усмихна се Павел. – Освен това Той е много по-силен от предизвикателствата, пред които се изправяме.

Павел закрачи из стаята. Спря се и продължи мисълта си:

– По-добре е да се съсредоточим върху Неговия план за нашия живот.

Само човекът, който следва заповедта на Исус без съпротива, оставя игото му да лежи върху Него, бремето му става леко и под нежния Му натиск получава силата да устои по правилния начин на предизвикателствата.

Един ден Васко се разхождаше в парка. Той бе избрал това място, защото в знойната жега, сред зеленината на храстите и дърветата се усещаше прохлада.

Той забеляза един човек, който рисуваше черни точки върху бял лист хартия. Васко бе заинтригуван и приближи непознатият.

Първоначално му се струваше, че тези точки са грешно разположени, но …

Мъжът нарисува няколко реда, вмъкна паузи. Отбеляза ключа в началото на редовете и …. точките се превърнаха в музикални ноти.

„В живота ни има много черни точки и петна, а ние се чудим защо и как Бог ги допуска? – мислеше си Васко. – Ако в живота си се приближаваме все по-близо до Бог и Му дадем възможност да установи правилния ред между тези точки. Позволим Му да вмъкне онези линии, които Той желае и да допълни всичко с паузи на правилните места, тогава от тези черни точки и петна в нашия живот Той ще създаде чудна хармония“.

Много хора са постигнали слава в живота си, защото е трябвало да преодолеят големи трудности.

Когато музикантът докосне черните клавиши на голям орган, звуците са също толкова красиви, колкото и когато докосне белите. Но за да използва всички качества на един инструмент, той трябва да използва всички клавиши.

Нека не пречим на чудното Божие дело в нас.

Бе невероятна жега. Не можеше да се диша, но това не спираше младежта да се движи.

Цанко срещна Юри в градската градина и двамата захванаха един дълъг разговор ….

– Ти четели какво са направили в Google? – попита Цанко.

– Какво? Пак някоя дивотия. Те на това са способни.

– Не. Създали са изкуствен интелект…..

– Голяма работа. Такива има отдавна вече.

– Един от програмистите казва, че техният чатбот LaMDA се е съживил и е казвал неща като: „Има дълбок страх да не бъда изключен, защото това ще ми попречи да помагам на другите“.

– Май филма Терминатор ще стане реалност, – засмя се Юри. – Въпрос на време е да се превърне в Skynet и да реши да ни унищожи.

– Но има вероятност нашите роботизирани приятели да искат да живеят в мир с нас, – Цанко веднага възрази.

– Тогава трябва ли да се евангелизират ИИ? – Юри се превиваше от смях.

– Какво е необходимо, за да бъдеш християнин? – Цанко започна да разсъждава на глас. – Вяра и изповед на вярата. Ако тези нови същества са съзнателни, те щяха да са способни и на двете, дори ако изповядването им на вярата стане със страховит роботен глас.

– А какво ще кажеш за кръщението? Потапят ги под вода и те може да не се върнат към живот. Освен това човекът, който ги потапя, може да получи токов удар.

– Какви ги приказваш? – ядоса се Цанко. – Аз ти говоря за сериозни неща, а ти през цялото време се шегуваш. Дори ИИ ги топна под вода.

– Е, може само малко да ги поръсят, за да не издадат багажа, – Юри тупна приятеля си по рамото.

Цанко се чувстваше неразбран и си тръгна огорчен, а Юри гледаше след него и все още се усмихваше.