Наночастиците върху прозрачни пластмасови панели разпръсват изкуствена светлина по същия начин, както земната атмосфера разсейва слънчевата светлина. В резултат на това хората, които са на закрито, имат възможност да се насладят на синьо небе.
Скоро всеки ще може да се наслади на синьото небе, дори през нощта или в мрачно дъждовно време. Леки панели от новия вид, използвайки наночастици, пресъздават нормалната слънчева светлина при хубаво време.
Дори и на закрито, като в метрото или супермаркетите, оборудвани с такива панели, хората ще получат хубава доза от “ синьо небе „.
В основата на съоръжението, създадено от Паоло ди Трапани от университет Инсубрия Комо, Италия, са обичайни светодиоди. Тяхната светлина, преминава през прозрачния пластмасов панел с наночастиците на повърхността, се разсейва подобно на слънчева светлина, минаваща през дебелия слой на земната атмосфера.
По този начин различните панели могат да симулират различни метеорологични условия, от луксозни морски залези до намръщено небе по време на гръмотевична буря.
Чрез въвеждането на наночастици от титанов диоксид в прозрачно парче пластмаса, учените са пресъздали ефекта на разсейване на Рейли, в който молекулите във въздуха се разсейват от падащите на тях слънчевата лъчи. При това, инженери са използвани два различни размера на наночастиците, поставени в различни участъци от пластмасата.
Тези частици, първо разсейват обикновената бяла светлина в „небесна“ с преобладаване на „сините“, по-къси по дължина вълни. Второ, отделят спектъра на „топлата“ жълта светлина, подобна на слънчевата.
Прототип на панелът „небесна светлина“ с размер 1.8 м X 0.85 м, е бил представен наскоро на международното изложение за светлинно оборудване във Франкфурт.
Посетителите на изложбата отбелязали, че светлината от панела е много подобна на естествената слънчева светлина. Новото изобретение ще помогне предимно на хора, които прекарват много време на закрито, да се почувстват при естествени условия.

Лунно затъмнение, което добре са  видяли жителите от двете страни на Америка.
Земята се намирала между Слънцето и Луната, и със своята сянка тя закрила Луната.
Нашият единствен спътник придобил през това време ярко, кърваво червен цвят.
Защо това осветяване има червена и оранжева окраска? Защо луната не е изчезнала съвсем?
Причината е проста. Както се вижда при моделирането, направено от NASA, слънчевите лъчи минават по допирателната към Земята, разсейват се в атмосферата и благодарение на това, частично достигат Луната.
Според учените тук работи същият ефект, който действа по време на изгревите и залезите. Тогава небето става също оранжево – червено.
Следващото лунно затъмнение ще стане на 8 октомври 2014 г.

Някои техничари успяват да използват рула от тоалетна хартия, за да запазят в тях грижливо сгънати множество проводници.
Но по-творческите настроените хора все ще измислят нещо ново.
Така Анастасия Елиас, художник и илюстратор от Париж, успяла да създаде в тези рула цели сцени от живота на животните и хората.
Тя внимателно изрязва елементите от хартия със същия цвят и ги залепва вътре в рулото с помощта на пинцети, създавайки илюзия за единно цяло.
Светлината падаща вътре в рулото създава множество магически ефекти.
Художничката се опитва да покаже красотата на простите неща в ежедневието. Животът се състои от макро събития, които се пренебрегват. Желанието й е да покаже тези корено различни събития наяве и да разкрие, че животът не се състои от скучни неща.
Запознайте се с този вид изкуство и няма да останете разочаровани.

Датските учени след серия от проучвания за ефекта на безжичен Интернет върху живите организми дойдоха до зашеметяващо заключение. Оказало се, че Wi – Fi предизвиква главоболие и убива растения.
В експеримента са участвали ученици доброволци. През нощта под възглавницата бил поставен по един телефона с включен Wi – Fi. На следващата сутрин, много от учениците имаше главоболие, а освен всичко това изпитвали очевидни проблеми с концентрацията.
След това те поставили шест растения в саксии в една стая с Wi – Fi и забелязали, че след 12 дни листата им станали кафяви и изсъхнали.
В същото време в контролната стая, където същите растения не са изложени на безжичен Интернет, всичко е наред.

Немски учени са забелязали, че солеността на хляба зависи от това дали е порест и каква е коричката му. Хляб с по-големи пори изглежда солен дори ако съдържа по-малко сол.
Необичайният ефект се дължи на скоростта на съдържащия се натрий в разтвора на водата. В хляб с повече пори, движението става много бързо и за това той е по-солен.
Това е установено благодарение на експеримент, при който доброволци сдъвквали хляба, а концентрацията на натрий в устната кухина се определял с помощта на специална сонда.
Показанията на приборите потвърдили, а и самите доброволци казали, че хляб с повече пори е по-солен, въпреки че съдържал по-малко сол.
Учените също така установили, че субективното усещане за соленост засяга не само размера на извлечени натрий, но също така плътността и кората на хляба. Хляб с различна порьозност се получава чрез промяна на продължителността на втасването на маята. С течение на времето отделеното количеството въглероден диоксид се увеличава и средният размер на порите расте.
За възприемане на солеността отговарят протеините, образуващи натриеви йонни канали. Те са разположени на клетъчните мембрани върху вкусовите рецептори на езика. За разлика от подобни рецептори отговарящи за формирането на кисел вкус, пропускащи през мембраната не натрий, а водород, конкретни гени на рецепторите за солен вкус при човека не са намерени.
Прекомерното приемане на сол е свързано с много заболявания. Ефективен „солозаместител“ за сега не съществува.