Възстановяват ли се нервните клетки?
Възстановяват се! И още как! В историята на медицината има голям брой примери, в които хора, обречени на неподвижност напълно се възстановяват, връщат се към активния си начин на живот, побеждавайки болестта.
– Анализите са лоши, мозъка е повреден, няма да се движиш, –  казват лекарите.
Но пациентът включва друга мисъл положителна, оптимистична, съзиждаща:
– Аз трябва непременно да оздравея, ще се движа, искам да живея един пълноценен живот.
Имало е не малко и противоположни случаи.
От нищо не боледуващ човек, просто ляга и спокойно умира, защото е решил да умре. Независимо от това дали е твърде стар или смята, че вече всичко е направил … Никой не знае какви тъмни мисли са му дошли в главата.
Тези два примера ясно илюстрират реализацията на нашите мисли. В първия случай – създаваща, а във втория – разрушаваща.
Възстановяване на функция на нервните клетки и тъкани е продължителен процес, но не и невъзможен.
Ако при вас нещо не се получава, не бързайте да си сложите етикет „глупав човек“. Просто намерете причината, която ви спъва и я отстранете.
Не забравяйте: „Всичко започва от главата“.

Куклата Барби е добър подарък  за предстоящите празници. Но достатъчно бройки от нея на пазара няма. Тази кукла се произвежда в Mattel – предприятия в Китай.
Барби като обикновен работник е представена в центъра на Париж от две право защитни организации:  Peuples Solidaires и China Labour Watch. Техният протест е насочен към робските условия на труд в китайските фабрики, където се произвежда известната кукла Барби.
Етикет на ярката кутия гласи: „Работя 13 часа в денонощието „, „Малка заплата“, “ Максимална ефективност „.
Китайските сътрудници на американския производител  Mattel  трябва да работят в извънредно сурови условия.
Френската организация Peuples Solidaires е започнала онлайн кампания, наречена “ спешно повикване „, за да принуди Mattel да промени политиката към служителите си.
Кампанията , която ще приключи преди Рождество, вече е получил над 60 000 подписа.

Можеш ли да ходиш на църква, ако не вярваш в Бога?
Членовете на появилото се във Великобритания движение „Неделна асамблея“ на този въпрос отговарят положително.
Атеисти, разочаровани от църквата и тези, които просто търсят подкрепа, ходят на тези събрания, където не се говори за Бог и религия.
Чух някой да казва: „Ако тази тенденция се съхрани до 30-те години, атеистите ще бъдат повече от християните“.
Те и сега са повече, просто някои се прикриват за етикета „християнин“, въпреки, че не са такива.
Мъчно ми е за тези хора. Те са като овце без пастир. Душата им търси, но не може да се насити, просто няма къде…..
Наистина ли е така?

При повечето езици, отговорът при кихане е пожелание за здраве и дълъг живот. На английски обикновенно се казва „Господ да те благослови“ – „bless you“
В Япония и Корея няма характерна фраза за случая, а човекът, който е кихнал, трябвало да се извини.
Най-сложен е етикетът за кихане при французите.
Когато човек кихне, трябва да се каже:  „à tes souhait“ т.е. „нека се изпълнят желанията ти“.
При повторно кихане може да се добави: „à tes amours“ или „пожелавам ти любов“.
А ако човекът кихне трети път, той може да каже в отговор: „que les tiennes durent toujours“, което означава „пътя ти да се продължи вечно“.

Един джентълмен трябвало да отиде на прием при английската кралица Елизабет и за случая необходимо било да облече фрак. За него това му изглеждало нещо като маскарад.
— А не може ли без фрак? — попитал той специалиста по протокола.
— Не може.
Човекът се примирил с дворцовия етикет и си купил фрак, а щом се върнал в хотела от приема, с облекчение го съблякъл и го натикал в кошчето за боклук мислейки, че такава неудобна вещ никога повече няма да му потрябва. И  си заминал. А след седмица фракът, внимателно изваден от хотелската прислуга от кошчето за боклук, изчистен и изгладен, бил му доставен от Лондон в къщи като ценна пратка.
При следващото пътуване мъжът нарочно взел фрака, отседнал в същия хотел и пак хвърлил дрехата в кошчето за боклук. А камериерката пак го извадила оттам и почистеният и изгладен фрак отново се върнал като пратка по местожителството на злощастния си стопанин, който не разбирал, че при заминаване фракът се слага в куфара, а не в кошчето.
За сега не зная каква е по-нататъшната съдба на този злополучен фрак.