Израелски геолози са открили на територията на Ерусалим подземни води, които се намират на дълбочина 75 метра около сградата на Центъра на конгресите.

Работниците, които прокарвали железопътната линия между Ерусалим и Тел Авив първи се натъкнали на пещера с голямо количество вода.

Професор Амос Фрумкин смята, че това водохранилище е възникнало вследствие на проникване на повърхностни води под земята и разтваряне на околните варовикови скали.

Професорът е убеден, че подземен резервоар трябва да се запази, без да правят компромиси в полза на различни проекти за развитие на инфраструктурата.

През 1278г. абат Индржих се връщал от дипломатическа мисия в Ерусалим. Той донесъл със себе си шепа от святата земя на Голгота. Поставили я в манастирското гробище и то станало доста популярно. Тук идвали много хора да се поклонят на святата земя.
Особено голям наплив имало през 1318 година. След епидемията от чума в района погребали повече от 30000 души.
След това се наредили войната на хугенотите, имало народни вълнения и  обикновените демографски кризи. Това се оказало тежко бреме за гробището, то дотолкова се разраснало, че довело до недостиг на място за нови погребения.
Било разпоредено да се изравят старите кости и слагат в църквата, за да се освободи място за погребение на нови хора. Така в църквата се натрупали 6 огромни пирамиди от човешки кости.
През 1784г. по заповед на императора, манастира бил закрит и земята му била закупена от Шварценберг. Новия собственик не харесал множеството кости и помолил Франтишек Ринт, майстор по дърворезба да направи от тях нещо готическо.
Ринт с хлор очистил костите от плътта и направил множество неща, като герба на собственика, полилей, огромни вази и всякакви малки украшения, като използвал всички налични кости
На дясната стена на входа автора е оставил автографа си, също направен от човешки кости.
За цялата работа майстора е употребил останки от 40 000 до 50 000 човека.

Израелски деца са щастлива, че Рош Хашана идва толкова рано през тази година. Този празник започва вечерта на 8 септември. Само седмица след това деца ще се завърнали в училище.
Родителите са по-малко ентусиазирани от това, че връщането в училище ще бъде толкова скоро след дългата и гореща лятна почивка, но Рош Хашана е радостно време, така че никой не се оплаква много.
Той е известен като Празник на тръбите. Отбелязва начало на така наречените библейските свети дни.
Датата на този празник се менят всяка година, тъй като тя се маркира съгласно еврейския календара, който е лунен календар. Ето защо Рош Хашана, пристига, толкова рано през тази година за разлика от други години. Ако горещините от август продължат, местните евреи и библейските-наблюдателен християни ще бъдат доста затруднени по време на празника.
Рош Хашана обикновено се характеризира с молитви в местната синагога или на западната стена в Ерусалим за тези, които могат да отидат там. Тези молитви са придружени от звука на традиционен рог – шофар, датиращи от библейски времена.
Израелски семейства след това дълго и бурно празнуват в семейството и с приятели. Забележителност на празникът е резени от ябълка потопена в мед. Това е символ на надеждите и пожеланията за сладки и плодотворни години напред.
Дори и да не можеш да бъде в Израел, все още можете да отпразнуваме този радостен ден у дома.

Археолози са открили в Ерусалим акведукт от ХIII век, снабдяващ града с вода близо 600 години. Находката е направена благодарение на оцелели снимки от ХIХ век, на които е запечатана древната конструкция. Снимките са помогнали на специалистите предварително да определят мястото на археологическия паметник.
Търсенето на древния водопровод е станало по време на ремонта на съвременната градска мрежа за водоснабдяване. В резултат на това, учените са намерили два от деветте сводести участъка на древната конструкция, отпечатани върху една стара снимка.
Акведукта е бил построен през 1320 година и е доставял вода в Стария град от източник близък до Витлием на 22 км на юг от Ерусалим. Този водопровод се явява основна артерия на градското водоснабдяване през османския период (1517 – 1918).
Според думите на ръководителят на разкопките Зелингер, намерените фрагменти от средновековната конструкция са добре запазени. Администрацията на града не изключва възможността, тези триметрови арки в крайна сметка да бъдат поставени в общия архитектурен пейзаж на града.