Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.

Агенция DARPA спонсорира нови необичайни изследвания. Оборудва бръмбари с миниатюрни камери и микрофони, които черпят енергия от самите движения на насекомите. Официалната версия на киборг-бръмбарите ще бъде използвана за спасяване на хора в бедствие.

Създадени са множество миниатюрни летателни апарати, които носат със себе си оборудване и батерии. Но задачата може много лесно да се опрости, ако се поставят микроскопични устройства на обикновени насекоми.

Инженери от университета в Мичиган са създали система, която събира кинетичната енергия, произвеждаща се при движението на крилата на насекомите. Експериментални създания са станали бръмбари от вида  Cotinis nitida.

Насекомите могат да се доберат там, където човек не може да достигне.

Основният проблем на малките безпилотните летателни апарати е, че те имат малко тегло и голяма част от техния обем е заето от захранването. Събирането на енергията, произведена от високо честотните движения на насекомите е много по-изгодно.

Учените от няколко години правят изследвания, но едва наскоро са разработили първия прототип на миниатюрен генератор.

Дори при експериментът, двете крила на бръмбара са „подарили“ на учените 115 миливата мощност. Това е енергия получена от пиезоелектрични плоча. Устройството е закрепено близо до хитиновите пластинки, прикрепващи крилото на бръмбара.

Освен това инженерите са разработили и тествали спирален генератор. Това устройство заема много по-малко място, което го прави по-ефективно. Учените са предложили да се закрепи по един такъв генератор на всяка половина от главата на бръмбара, а движещата се конзола да се отведе към крилете. При така моделираният модел са получили 45 миливата за едно насекомо. В бъдеще изследователите се надяват да могат да контролират полета на насекомото.

Компанията Dayco Holding Corporation ще построи в Маями кула, която ще произвежда енергия за близките сгради. Структурата наречена  Solar Universe  ще достига височина 305 м.

Съоръжението ще бъде оборудван със слънчеви панели, вятърни генератори и водноелектрически турбини за извличане на енергия от падащия дъжд. Първоначално водата ще се събира в контейнер, от който тя ще пада от височина 200 метра.

Кулата е снабдена със съоръжения за извличане на електроенергия от биомаса.

На горния етаж е разположен развлекателен комплекс и площадка за наблюдение.

Кулата се очаква да бъде завършен до лятото на 2013 година.

Учени от университета в Калифорния са намерили начин да направят зърнените култури устойчиви срещу наводнения.
Изправени пред липсата на кислород, растенията не могат да понасят продължително наводнение, което води до рязко намаляване на добивите. Изследователите са идентифицирали молекуляреният механизъм, чрез който растенията понасят недостиг на кислород. Този механизъм контролира ключовите протеини на растенията, което ги прави нестабилни, когато нивото на кислорода е нормално. А когато корените или летораслите са във водата, и съдържанието на кислород намалява, тези протеини се стабилизират.
Когато в клетките на растението недостига кислород, те не могат ефективно да произвежда аденозин трифосфат, високо енергийната молекула, използвана за съхранение на енергия. И тъй като растението губи способността си да произвежда достатъчно енергия за поддържане на нормалния растеж, той се опитва по различни начини: например, изразходва енергийните запаси, поради което производството на аденозин трифосфат разрушава повече захар. Тези промени в обмяната на веществата са характерни за низкокислороден стрес на растителните и животинските клетки. Този процес е подобен на възпроизвеждането на млечна киселина по време на тренировки.
В настоящия експерименти са използвани Arabidopsis, малки цъфтящи растения, широко използван в биологичните лаборатории. Чрез манипулиране на геном SUB1A учените са направили, така че растенията да остават живи и при наводнения. Изследователите се надявам, че в рамките на следващите десет години, биолози ще се научат да се справят с отворения механизъм и ще създадат нови сортове култури, които ще бъдат устойчиви на наводнения.
От резултатът ще се възползват земеделските производители, което ще се отрази на пазара и потребителите.