Йордан бе сигурен:

– Съвременният свят води мощна битка за умовете и сърцата на децата ни.

– Това най-често се случва чрез телевизията, социалните мрежи, понякога за съжаление и в училището, чрез приятели и дори разни идеологии, – уточни Симеон.

– Един родител не бива да бъде пасивен, – поклати глава Страхил. – Той е страж на дома си и духовен водач на децата си. Не трябва да отстъпва от тази си отговорност.

– Аз не им се меся, те сами да си решават, – промърмори Стоян.

– Аз съм им казал веднъж, – изпъчи се Владо, – повече няма да повтарям.

Симеон смръщи вежди:

– Ако не ги науча на Божията истина, светът ще ги плени със своята лъжа. Бог не ни е дал деца, за да ги пуснем „на самотек“, а за да ги изградим като последователи и ученици на Христос.

– Това не е само отговорност на родителите, – опонира Радослав.

– Че на кого другиго? – попита Спас.

– Децата също имат отговорност, – отговори Радослав. – Те трябва да се покоряват, да уважават и да се учат. Според Божието Слово, дете, което презира родителите си, презира и Бога.

По-голяма част от групата направиха кисела гримаса, а Радослав невъзмутимо продължи:

– Дете, което уважава баща си и майка си, ще има благословен живот. Това е първата заповед с обещание в Библията. Представяте ли си, колко е важно това в Божите очи!

– Като родители не трябва да се страхуваме да поставяме в дома си духовни стандарти, – въздъхна Тодор. – Да ограничим времето пред екраните, независимо дали това е телевизия или компютър. Нужно е да познава приятелите на децата си.

– Но първо трябва да ги водим в молитва и поклонение, нужно е да ги запознаем с Божието Славо, – наблегна Борис.

– Забравяме такива неща като това, често да разговаряме с тях, – отново взе думата Радослав. – Така ще им покажем, че ни е грижа за тях, не само когато имат проблем, а всеки ден.

– Аз им казвам: Бог ви вижда – обади се и Божидар. – Вашата отговорност е да слушате, да почитате и да търсите съвет не от интернет, а от нас родителите, които ви обичаме.

Манол предложи да се помолят и започна:

– Господи, помогни ми да опазя дома си. Научи ме да уча децата си, а не да ги притискам и да им се налагам. Дай на децата ми сърце, което да почита и приема наставления. Амин.

Методи изпадна в странно затруднение, което му попречи да нахрани душата си с ежедневната доза Божие Слово.

Срещу него нямаше никаква съпротива, просто Библията му бе ей там на рафта.

В това време Методи седеше в фотьойла си и преглеждаше Facebook, докато жена му приготвяше яденето.

– Защо, о, защо толкова лоши неща се случват на добрите хора?

Методи не бе единствения станал жертва на машинациите на сатана, който ежедневно пречеше на четенето на Библията.

Божието Слово се намираше само на 1-2 метра от него, но мъжът седящ във фотьойла, не виждаше начин как да се добере до него, заслепен от екрана на телефона си.

Вярно е , че има и друг достъп до Библията чрез смартфони, аудио файлове или други разновидности на съвременната технология.

Засега тези решения изглежда имаха малък ефект върху духовното здраве на Методи като християнин.

По едно време нашият герой се усети да затвори Facebook и да отвори едно от Библейските приложенията, за да прочете думите на Исус, когато изведнъж усети, че е много гладен.

Ароматът , който се разнасяше от кухнята потвърждаваше усещането му и той си каза:

– Време е за ядене.

Семейство Костови си купиха принтер.

Горкият, издържа точно 13 неща, който трябваше да принтира преди да се повреди.

Така счупи предишния световен рекорд за 11изпълнени задачи.

– Когато закупихме този принтер за 165 лева, очаквахме не много голямо качество, – хвалеше се Стоян, главата на семейството, – но той надмина и най-смелите ни очаквания.

– Това е добър резултат, – отбеляза жена му. – Отпечатахме 4 данъчни документа и девет страници за оцветяване. Струва си парите.

– На 14 тото задание, – отбеляза малкият син Тони, – принтерът започна да се държи хаотично. Издаваше скърцащи звуци. Изплюваше късчета накъсана хартия, а на екрана се изписа надпис за грешка.

– Това нещо има доста голям пробег, – отбеляза компетентно баба Злата. – Въпреки че трябваше да похарчим 180 лева за пълнене на мастило след третото отпечатване, просто сме благодарни, че издържа толкова дълго.

Въодушевен Стоян сподели:

– Пак ще си купим принтер от този тип. Разбира се, след като изхвърлим този.

В този дом имаше и висококачествена пералня, която бе издържала повече от 12 зареждания.

Да са им честити!

Станчо се чувстваше сякаш бе попаднал в седмия кръг на ада. Е, не точно, но …

Заради обилният сняг, децата бяха в къщи цяла седмица. Пътищата бяха заледени и поради това се отмениха много дейности.

– Тука сме като в капан, – въздишаше тежко Станчо. – Така става, когато сме всички в къщи заедно. Писък, вой …. децата се възползваха от възможността да се бият помежду си почти без прекъсване.

Мария, по-малката му дъщеря, се ядоса за нещо и хвърли четката си за коса към екрана на телевизора.

Той изтрещя и загуби картина и глас.

– Е, какво пък няма да гледаме телевизия, – усмихна се Станчо. – И какво може да се прави в такова време?

Станчо взе Библията и започна да чете.

Когато стигна до историята за Ной и ковчега, си каза:

– Ной беше затворен със семейството си още по-дълго. И той беше в капан с диви животни. Имам чувството, че и аз съм така в момента.

Това бе необикновен изгрев. Валентин и Атанас наблюдаваха появата на слънцето захласнати.

То се отразяваше в обширните води пред тях. Гледката бе зашеметяваща.

Валентин бързо извади телефона си и каза на приятеля си:

– Само за момент…. Искам да запечатам тази картина.

Слънцето светеше право в очите на Валентин и той не можа да види изображението на екрана, преди да снима, но щракна.

– Ще стане страхотна снимка, – възкликна Валентин.

Атанас се усмихна и го потупа по рамото съучастнически.

– Не можах да видя добре образ, но такива снимки обикновено излизат добре, – смутено призна Валентин.

– Ти винаги си успявал, – насърчи го Атанас.

Не винаги могат да се видят детайлите на екрана, но това не означава, че няма да се получи красива снимка.

Така е и ходенето с вяра.

Не винаги виждаме Бог да работи, но вярваме, че Той е там.

Вярата е увереност за това, което не виждаме.

Бог действа. Това, което е правил преди, може да направи отново, дори повече.