Даниел Тамет е учен, които страда от аутизъм, но той може да изпълнява зашеметяващи математически операции и да изучава чужд език само за няколко дни. Говори на десетки различни езици, включително румънски, келтски, уелски и исландски, и дори е създал собствен език.
Даниел е роден на 31 януари 1979 г. в Източен Лондон. Като дете той си ударил главата в стената и постоянно плачел. Никой не знаел какво се е случило с него, а лекарите не могли да разберат какво го притеснява.
Един ден, докато си играел с брат си получил епилептичен припадък. Бил прегледан от лекари, които му предписали лекарства. Всеки месец трябвало да ходи в болницата и да дава кръв за анализ.
Родителите му били разтревожени, защото имали дядо, който страдал от епилепсия и от това умрял. Те се страхували, че синът им може да го постигне същата участ. За щастие, лекарствата помогнали и момчето се справило с болестта.
По това време родителите на Даниел открили, че мозъка му не действа, както при другите хора. Един ден брат му решил да се пошегува с него и го накарал да умножи дълга редица от цифри. Момчето закрило очи и след пет секунди казало верният отговор. Братът експериментирал с още няколко редици от цифри, Даниел давал винаги правилния отговор. Родителите му били свидетели на това, но никога не го принуждавали да демонстрира собствените си способности в присъствието на други хора. Те знаели, че той е различен, но искали да има нормален живот.
Мозъкът на Даниел не работи в обичаен режим. Докато другите момчета на неговата възраст тичали да играят, той обичал да седи и да изчислявал броя на листата на някое дърво. В света на числата Даниел винаги се чувствал уютно.
Когато пораснал, открили, че мозъкът му може да прави сложни изчисления, с каквито се справял компютър. Той можел да изчислява кубични корени по-бързо от калкулатор.
През 2004 г. достигнал европейски рекорд за дефиниране на най-отдалеченото число, след десетината запетая на числото Пи.
Учените смятат, че това, което става в главата на Даниел, може да бъде ключ към разгадаването на аутизма.

Една малка част от древната керамика намери в съвременен Израел, хвърли светлина върху живота в библейски времена и помага да се докаже, че цар Соломон и цар Давид са управлявали Израел.

Археолозите са намерили находката в района на Офил при разкопките направени миналата година. Буквите, намиращи се на фрагмент от керамичен съд, вероятно създадени през X век пр.н.е., първоначално озадачили учените. Преди това с такава писменост не са се сблъсквали. Въпреки това, водещият експерт д-р Дъглас Петрович вярва, че езикът е примитивна форма на иврит. Това доказва, че израилтяните са живели в този район много преди времето, което се е смятало до сега.

Когато надписа бил намерен през декември 2012 г., учените предположили, че това е на ханаански език Ханаан са народ, споменат в Библията, живеещ на територията на съвременен Израел.

Хората, които са използвали иврит, са контролирали Ерусалим още в X в. пр. Хр. Този период съответства на периода, в който, според Стария завет, Израел е управляван от царете Давид и Соломон. Които и да се те, те са писали на иврит, както и сегашните собственици на тази земя.

Ако хипотезата на д-р Петрович се потвърди, той ще бъде в състояние да представи доказателства за надеждността на Стария Завет и че написаната тяхната история не е на стотици години, така както се приема. Това ще направи Стария Завет исторически разказ на реални събития.

Както може да се очаква, хипотезата на експерта, предизвика разгорещен дебат сред археолозите. Израел Финкелщейн от университета в Тел Авив е заявил, че открития надпис при разкопки в Офил, е важен за ранната история на Израел, но подчерта, че романтичните представи на Библията не трябва да влияят върху обективността на учените.

14-годишния фен на робототехниката Люк Тейлър си задал въпроса:

„Не е ли по-лесно да управляваме робот на английски, вместо на език за програмиране“.

И стигнал до извода, че това е много по-просто.

Тогава той разработил приложение SIMPLE, което превежда английските думи в команди, разбираеми за робота

Изпитал това устройство на робота Tribot, който се научил да се подчинява на всеки носител чрез английски..

Един млад човек отишъл при Сократ, за да учи красноречие. В разговора с великия философ той говорил толкова много, че Сократ му поискал двойна цена.
– Защо трябва да платя двойно по-скъпо? – попитал младия човек.
– Защото, – казал Сократ, – трябва да ви уча на две неща: първо да въздържате езика си и второ как да говорите.
Не само този млад човек, но и много други си вредят чрез езика. Много да говориш и много да кажеш, не са едно и също нещо. Понякога две три думи казват повече от хиляди други.
Човек се учи да говори две или три години, но цял живот не може да се научи да мълчи. Многословието е загуба на ценно време и енергия. То не принася никакъв положителен плод.
Внимателните към себе си хора са като чувствителни прозорци на душата. Ако ги отворите, ще усетите как от тях излиза любов и вътрешна топлота.
Най-големият отвор – вратата изобилно пропуска цялата топлина.Така е и с език, който говори колкото и каквото си иска. Многословието запушва ушите, затваря очите и чувствителността на душата.
С него е свързано високомерието, арогантността и тиранията. Те са като буря, която разрушава и помита всичко, а след нея остават гордост и заслепение.
Обичай повече да мълчиш, отколкото да говориш. При тишина умът се съсредоточава, а при многословие се разсейва.
Дайте повече отдих на езика си, отколкото на ръцете си!

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.