Това езеро се намира на запад в Монголия в подножието на Хангай. То не е голямо, само няколко стотина метра в диаметър, а водата е черна и много студена, почти ледена.
Около 20 души са изчезнали безследно в околностите на Солтур за последните 30 години. Стотици овце там са се изгубили. Някои смятат, че са се удавили, но досега никой не е видял останките им.
Овчарите избягват да водят стадата си там. Точната дълбочина на езерото не се знае, но местните не се съмняват, че Солтур няма дъно. При пълнолуние над езерото се появява червена светлина. Монголците смятат, че това са душите на изчезналите, които викат за помощ.
Преди няколко години до езерото е дошла международна експедиция с ръководител известният изследовател на паранормални явления Крис Рендорф. Тя се сблъскала с мрачния пейзаж край Солтур, пожълтяла трева, мъртви дървета, чийто клони сочели на изток.
Крис и неговият племенник Том се отправили към средата на езерото. Изведнъж почувствали слабост, виене на свят и гадене.
Изследователят с водолазен костюм се спуснал на дъното. То представлявало блато, в което затъвали краката му, а водата била толкова черна, че и с фенер нищо не се виждало. Изведнъж Крис започнал да губи съзнание. В това положение доста се изплашил, за това дал сигнал веднага да го изтеглят на повърхността.
Докато експедицията била на брега всяка нощ внезапно се появявал силен вятър и се чували странни звуци, все едно виели вълци.
Рандорф снимал езерото на видео с камера, но всички снимки били повредени.
Езерото Солтур не издало своите тайни.

Латвийският милионер е реализирал в околностите на град Цесис необикновено селище. Той е закупил 3000 ха гора в хълмиста местност и е построил „Града на слънцето“. Тук действат особени правила и хората водят съвсем различен живот.
Триетажните къщи са построени от екологично чисти материали. Тяхната архитектура е съобразена с релефа на местността. От прозореца на кой да е дом не могат да се видят другите къщи.
Освен това пред всяка от 300-тя къщи се намира голямо езеро и гора, които влизат в стойността на участъка.
Всички къщи са снабдени с централна канализация, където е приложена спецтехника под корените на бор и ела. Жителите на новите домове разполагат с високоскоростен Интернет, електричество и геотермална термопомпа, която превръща енергията на земята в топлина. Тази топлина е достатъчна за отоплението и наличието на топла вода във всеки дом. Само в най-студените зимни нощи се палят камини, с които разполага всяка къща. Събирането на боклука и другите градски придобивки не са изключени в това селище.
Тук има особени правила. Никъде няма да видите ограда. Забранено е да се държат кучета на двора освен в домовете. Сърни и други животни свободно се разкарва, а кучешки лай изобщо не се чува.
Питам се: Докога ли ще трае тази идилия? Нима сме обречени да унищожаваме всичко, до което се докоснем? Дано това не се случи.

В Република Алтай много добре се развива туризма, особено в резервата на водопада Корбу. През  летния сезон тук идват около 30 хиляди туристи.
За удобство на любителите на туризма е открит туристически център. Конструкцията му не нарушава природният ландшафт. Той представлява дървена сграда разкриваща традиционния стил на Алтай. От вън погледната прилича на юрта. Стената й, която е обърната към 20 метровия водопад, представлява голям прозорец. Част от покрива й също е изработен от стъкло.
Туристическият център е разположен в пресечната точка на туристическите маршрути. В него се предлагат цветни фотографии за историята на резервата. В центъра има хора, които могат да ви разкажат древната легенда за езерото и водопада. Не малка атракция е възможността да чуеш гласовете на местните птици и животни. В самата сграда е отделено място, където можеш да пийнеш билков чай и да опиташ различните балсами. Тук можеш да си купиш сувенири за спомен, да получиш информация за местната флора и фауна и не на последно място –  да прегледаш местната преса.
Самият водопад Корбу се намира на река Велики Корби, която се влива в  Телецкото езеро. Той е обявен за природна забележителност през 1978г. Водопада можеш да се достигне само с лодка, придвижвайки се по езерото.
Екскурзията до до този резерват е много популярна.

Това е едно от най-легендарните чудовища на планетата ни. От къде идва идеята за съществуването му?
През 1934 г. лондонският лекар Кенет Уилсън случайно направил снимка на неизвестно създание, което видял в езерото Лох Нес в Шотландия. От тогава хиляди туристи отиват в тази страна, за да видят невероятното същество.
В продължение на много години се приемаше, че чудовището от Лох Нес е древно морско влечуго, което е успяло да оцелее в студените води на езерото, където е заснето най-напред. Неотдавнашни проучвания поставиха всичко на мястото си.
Използвайки сателитна навигационна система и 600 сонара изследователи са обходили надлъж и на шир езерото Лох Нес. За съжаление не са открили никакво чудовище или какво да е подобие  на него.
Повечето от тях смятат, че в много случаи туристите търсейки прословутото създание са виждали трупи стърчащи над водата, покрити с водорасли или други подобни предмети.Това подхранено от тяхното въображение е спомогнало за изграждане образа на местното чудовище.

Езерото Кахайнайдах в Якутия е наречено дяволско. Причина за това са аномалиите, които се наблюдават в самото езеро и в околността.
Водата на езерото е тъмна. На брега има повалени и обгорели дървета, купчини от въглищна шлака и изпечена глина. От време на време тук могат да се намерят трупове на животни, а понякога и на хора. Каква е причината за смъртта им досега никой не е разбрал, съществуват само предположения.
Страното е, че аномалиите ставащи край езерото са станали известни едва в началото на 20 век. Ето как е станало това.
Местен рибар след като хвърлил мрежата си, забелязал, че водата на езерото заклокочила, а след това закипяла пред очите му. Чул се силен грохот и към небето се издигнал син пламък. От страх човекът паднал на земята и скрил лицето си в тревата. Стоял така дотогава, докато всичко утихнало. Когато се изправил забелязал, че дрехите му на гърба са обгорели, а мрежата била пълна с варена риба. Извадил я бързо и я хвърлил далеч. От тогава езерото се прославило като дяволско и никой не смеел да го приближи.
Геолозите предполагат, че на това място дълбоко под земята горят залежи на камени въглища, които възпламеняват събралия се под водата метан. Това донякъде обяснява това, което е преживял рибарят, но по какъв начин това може да се свърже с намерените трупове на хора и животни? Дали са се отровили от самия метан? Това за сега остава само загадка.