До неголямо езеро на северо-изток от Москва на Богоявление отново е цъфнала върба.
Дървото се намира на брега близо до дървена декоративна настилка. На голяма част от клоните пъпките са се отворили и от тях са се показали бели „котенца“, както това се случва през пролетта на Цветница.
Един от местните разказва, че след реконструкцията на територията в близост до езерото, в хода на която засаждали дръвчета, била засадена и тази върба.
На този празник върбата тук не цъфти за първа година .

Вила Епекуен е курорт разположен на 600 км от Буенос Айрес. Той е бил построен през 1920 г., и половин век по-късно става популярен за туристите, защото тук е могло да се почине на уникалното солено езеро Лаго Епекуен. Днес на мястото на това селище има само руини. 25 години преди това то е било под водата в резултат на наводнение.
Езерото Лаго Епекуен е било туристическа Мека, то притежава уникални свойства. Езерото е 10 пъти по-солено от кой да е океан и съвсем малко отстъпва на Мъртво море. Терапевтични свойства на водата му са известни отдавна. Тук идват да лекуват депресия, ревматизъм, кожни заболявания, анемия и даже захарен диабет.
Първите заселници в селището са се настанили в края на 19 век. Скоро след това населението нараснало. Имало железопътна връзка с Буенос Айрес и скоро пътуващите от Южна Америка наводни аржентинския курорт.
В средата на 20 век тук почивали ежегодно около 2500 човека. През 1970 г. в селището живеели повече от пет хиляди души, работели около 300 предприятия, включително хотели, ресторанти, плувни басейни, магазини и музеи.
Природата обаче не е била благосклонна към този край. Поради увеличилото се количество падащи валежи, нивото на езерото се покачило и на 10 ноември 1985 г. огромен поток от солена вода залял голяма част от селището. До 1993 г. селото било изтрито от земята. Нивото на водата  до 10 метра.
През 2009 г. с постепените климатични изменения, водата започнала да отстъпва и започнали да се виждат руините на селището.
От хиляди коренни жители на Вила Епикуен, по тези места се върнал само 81-годишният Пабло Новак Той вече няколко години живее тук сам, чете вестници и си спомня за разцвета на селището преди три десетилетия.

Много видове спорт имат подводни аналози: подводен футбол, подводно ръгби, подводен хокей, последния е получил най-голямо распространение.
Подобно на надводните спортове играчите местят топка или шайба, която е по тежка от водата, във вратата на съперника.
Голямо значение в подводния хокей за играчите е способността да задържат дишането си колкото се може повече, без да се издигат на повърхността.
Най-екстремния подводен аналог е подледения хокей. Той прилича на обикновения, но шайбата се премества по обратната страна на лед, образувал се върху замръзналия водоем или езеро.

На 16 септември 1976 г. в Ереванското езеро паднал тролейбус. По това време световен шампион и многократен световен рекордьор по гмуркане Шаварш Карапетян, брат му и треньор правели сутрешните си тренировки.
Виждайки произшествието, те веднага започнаха да спасяват хората.  Шаварш на голяма дълбочина при нулева видимост счупил стъклото на тролейбуса и започнал да изважда хора, които са били в безсъзнание, по един за всяко гмуркане.
Братята успели да спасят 20 души от общо 92. След това повече от месец Шаварш е бил сериозно болен от пневмония, имал е усложнения от сепсис поради множество нарязвания.
Когато се възстановил, той започнал отново да тренира и постигнал 11-я си световен рекорд, но в крайна сметка трябвало да напусне спорта, поради получените травми.

Много отдавна съществувало необикновенно село.  То се намирало на добро място, но имало голям проблем. В селото нямало вода, освен когато валял дъжд. За да се избавят от проблема старейшините решили да подпишат договор за ежедневна доставка на вода.
Двама човека изявили желание да се заемат с тази дейност и старейшините подписали договор с тях. Те предвидили, че състезавайки се по между си ще се намали цената на водата и снабдяването с нея ще е винаги осигурено.
Първият мъж, с когото сключили договора се казвал Ед и веднага се захванал за работа. Купил две еднакви кофи и започнал да носи вода, бягайки по пътеката към езерото, което се намирало на километри от селото. Той веднага започнал да печели пари. Работел от сутрин до вечер, напълвайки две големи баки с вода, като носел от езерото вода само с двете кофи. Всяка сутрин той трябвало да става рано, за да се убеди, че има достатъчно запаси от вода за нуждите на хората от селото. Това бил тежък и изморителен труд, но човекът се чувствал щастлив, нали печелел пари.
Другият мъж, получил договор от старейшините се наричал Бил. За известно време, той изчезнал от селото. Ед се радвал, защото нямал съперник и той получавал всичките пари за снабдяването с вода.
Бил си съставил план, основал малка корпорация, намерил четирима инвеститори и назначил президент на компанията. След месец той се върнал в селото и довел няколко строителя и един инженер. За година тази група построила мощен, неръждаем водопровод, който съединил езерото със селото.
При откриването Бил обявил, че неговата вода е по-чиста от тази на Ед. Той знаел за оплакванията на хората, че водата доставяна от Ед е мръсна. Бил обявил, че прясна вода ще има през всеки час на денонощието и това ще става през всичките дни на седмицата. Ед доставял вода само в работните дни на седмицата. След това Бил казал, че цената на водата ще намали с 75%, но това няма да влоши нито качеството, нито доставката. Хората одобрили всичко казано и отишли да видят водопроводния кран поставен в края на водопровода.
За да успее Ед също намалил цената с 75%. Купил още кофи, снабдил ги с весла и започнал да носи по четири кофи наведнъж. За да обслужва по-добре съселяните си той наел двамата си синове да работят през нощта и в почивните дни.
Когато синовете му отишли да учат в града, той им казал:
– Бързайте по-скоро да завършите обучението си, защото този бизнес в бъдеще ще принадлежи на вас.
Но синовете избрали друг път и не се върнали на село. Ед наел работници, но те искали по-високо заплащане. От там започнали и проблемите. Работниците искали повече пари и да носят само по една, а не по четири кофи.
Бил разбрал, че не само това село се нуждае от вода. Така той започнал да доставя вода в околните села за населението. Продавал евтино, качествено и бързо доставял суровината.
Бил живял щастливо в продължение на много години. а Ед работил усилено до края на живота си и постоянно имал финансови проблеми.