Има много кътчета на планетата ни, който всеки от нас иска да посети. Но има и места, за който малко сме чували. Именно за такова място искам да ви разкажа.
Агурските водопади са свързани с легендата за Прометей. Според нея девойка на име Агур носела храна и вода на прикования титан, наказан от Зевс, за това, че е дал огън на хората. Веднъж орелът, който кълвял черният му дроб забелязал девойката. Тогава тя се ударил в земята и се превърнала в река.
Входът за Агурските водопади е платен. След преминаване на това „препятствие“ може да продължите и пеша и ще стигнете до ресторант „Кавказко село“ след него на 100 метра започва пътечка издълбана в скалата, още през 1911 г. от членовете на Кавказкото планинско дружество, Ако повървите 300 метра пътечката ще ви изведе до каньон.
В дълбините на каньона може да се види 3-метров водопад, който се излива в малко езеро, образувана от река  „Дяволската чаша“. В дясно  се намира пещерата „Дяволското място“. Ако тръгнете по  левия бряг ще попаднете на  малко мостче. От „Дяволската чаша“ пътеката отива рязко нагоре след това се снижава и стигате до първият Агурски водопад. Той се състои от две каскади, едната с височина 18 метра, а другата 12 метра. В подножието на този водопад се намира дълбок вир с прозрачно чиста вода. Тук можете да починете и да се изкъпете. От каньона до първия водопад е около 1,5 километра.
След това пътеката води до вторият водопад висок 23 метра. Този водопад се смята за най-красивият. Ако продължите ще стигнете до третия водопад , който е висок 21 метра. Този водопад може да се гледа само отгоре от една площадка приспособена за случая. По-нататък пътеката завива и достига паляна. От каньона до поляната разстоянието е около 2,5 километра.
Пътеката се изкачва към Орловите скали. Тези скали са наречени така, защото там преди са гнездели орли. Скалите предлагат отлична гледка към морето.
На височина 380 метра от морското равнище се намира статуята на Прометей. Срещу нея се възвишава планината Ахун.
Пътят към орловите скали е много труден и тежък. Близо до тях можете да стигнете и с кола. Върнете се до колата си и пътувайте до разклона, след това завийте към МЦ «Спутник» наляво има пътека, която води към Орловите скали.
Арурските водопади са защитени. Те се посещават от много туристи. Ако обичате разхидките в природата, не пропускайте тази възможност нищо, че се намира чак в Кавказ.

Знаеш ли кака римланите прогонили етруските, една древна цивилизация от Италия?
В продължение на десет години Вейи, последният от важните етруски градове, устоял на римската обсада, докато римляните не пленили етруския авгур. Това е жрец предсказващ бъдещето по полета, пеенето и други действия на птиците.
Той казал на римляните, че градът няма да падне, докато водите на езерото Албанус край него не намерят път към морето.
Това изглеждало невъзможно.Вейи се издигал на мили във вътрешността на страната.
Тогава римляните прокопали тунел, огромно съоръжение с дължината на път, която една армия изминава за един ден. По него водите на Албанус се влели в река Анио, после в Тибър, а накрая в морето.
Вейи паднал.

Остров Чеджу понякога се нарича „Перлата на Корея“ или “ Корейския Хавай“ заради уникалната си природа, мек субтропичен климат, извънредни вулканични пейзажи, наличието на прекрасни плажове, луксозни хотели, многобройни паркове и музеи. Той се смята за най-романтичния тропичен остров.
В края на 2007 г. в конкурса „Новите Седем чудеса на природата“ той стана един от седемте победители и бе обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Основната атракция на острова е планината Халасан висока 1950 метра с затихнал вулкан на върха, който е обграден от 360 вулкани-спътници. В кратера на вулкана сега се намира езеро с чиста и прозрачна вода.
На острова има няколко живописни водопади. Един от тях е три каскаден и се намира в близост до Ботаническата градина, която е събрала хиляди видове редки растения, цветя и дървета. Те растат в открити площи, както и в затворени оранжерии, в специално разработени градини.
На остров Чеджу е основана много рядка социална система, тук цари матриархат. Жените работят и осигуряват семейството, а мъжете са ангажирани в отглеждането на децата и домакинството. Интересното е, че мъжете даже и днес напълно се подчиняват на жените и безпрекословно изпълняват всичките им заповеди.
Главната атракция на острова са наличието на множество уникални и необичайни паркове, градина с колекция от Бонзай дървета, миниатюрни парк с известни архитектурни конструкции от цял ​​свят, парка на еротичните скулптури „Земя на любовта“ и др.

Тя беше бременна за втори път, но това не я радваше. От първото си дете тя се отърва лесно. Скараха се с мъжа си и тя отиде далеч, и остана у една приятелка да живее.
Но в живота се случва понякога и така. Тя отново се събра с мъжа си и отново чакаше дете, но не го искаше, ненавиждаше го.
Присъни ѝ се сън. Върви  в прекрасна долина. Наоколо летяха птички, пеперуди… растяха цветя. Всичко бе толкова невероятно.
Разхождайки се из тази долина, тя достигна до едно красиво езеро. Водата бе чиста, прозрачна, в нея плаваха игриви рибки и тя им се любуваше.
Продължи по-нататък. Излезе на едно почерняло поле. Премина покрай едно изсъхнало езеро. Дъното му бе набраздено с дълбоки дири.
Отправи се към високата мрачна планина. Намери стъпала, кото водеха към върха. Точно на него се издигаше мрачен и сив дом. Изведнъж долови детски плач. Изтича в дома и видя две креватчета, а в тях лежаха две малки бебета.
Приближи детето, което плачеше. Той бе толкова малко, че се побираше в дланта ѝ. Опита се да го нахрани. Сложи го на гърдата си, но детето продължи да плаче. То не можеше да суче.
Влезе жена, цялата в черно и ѝ казва:
– Остави го обратно, все едно то не може да суче от твоите гърди.
Тогава тя приближи другото креватче. Там спеше красиво малко бебе. Взе го и каза:
– Та това е моя син.
А жената в черно започна да мърмори:
– Тогава го взимай и се махай от тук.
Излизайки от мрачния дом тя се обърна и попита жената:
– А на кого е другото дете, което плаче, толкова ми е мъчно за него?
Тя видя как очите на жената се изпълниха с омраза и злоба, а отговора й бе рязък и груб:
– Нима не помниш?
Тя се събуди. След този сън изпита ужас. Накрая разбра, бе убила първото си дете и сега се опитваше да убие и второто. Спомни си как го държеше в ръцете си. Всичко се преобърна в душата ѝ.
Благодарение на този сън, тя заобича още нероденото си дете.
Дойде деня и тя роди. А то беше толкова красиво създание такова, каквото го видя в съня си.
Тя бе щастлива и каква голяма радост изпитваше, когато го кърмеше. За любовта ѝ нямаше граници.

До неголямо езеро на северо-изток от Москва на Богоявление отново е цъфнала върба.
Дървото се намира на брега близо до дървена декоративна настилка. На голяма част от клоните пъпките са се отворили и от тях са се показали бели „котенца“, както това се случва през пролетта на Цветница.
Един от местните разказва, че след реконструкцията на територията в близост до езерото, в хода на която засаждали дръвчета, била засадена и тази върба.
На този празник върбата тук не цъфти за първа година .