В Женева може да се появи кабинков лифт, който ще пресича реката Рона или Арве, а може и част от Женевското езеро.
Министър на транспорта, околната среда и селско стопанските кантони вдъхновен от градска кабинков път в колумбийския Меделин, поръчал да се разработят маршрути.
Много е вероятно е един от маршрутите на кабинковите лифтове да бъде от летище Женева през западен квартал. Друга линия може да се свърже Ле Линьон и ледена пързалка Вернет.
Предлаганите въжени линии ще имат скорост от около 22 км / ч.

Млад човек започнал работа като продавач. След първия работен ден началникът му го попитал:
– Колко клиента обслужи днес?
– Един.
– Само един? И каква сума е изразходвал за покупката си?
– 104 937 долара и 17 цента.
– Какво? И какво му продаде?
– Първо малка рибарска кука. След това голяма кука. Взе си и въдица. Попитах го, къде ще ходи на риболов и той ми каза, че ще бъде на едно езеро. Тогава го попитах дали няма да му е нужна нова моторна лодка. Когато се реши да си я купи, го попитах с какво ще я превозва. Той има малка Тойта, така че му предложих нов джип. И той замина с Ланд Круизер.
– Ти си продал на човек, който е дошъл само за една кукичка цяла кола?!
– Не съвсем. Всъщност той беше дошъл да купи пакет тампони за жена си. И аз му казах, така и така са развалили неделята му, дали не би искал да отиде за риба.

Растения с ген от мишка ще помогнат да се рециклират токсични вещества след сондажни и минни операции. Мишият ген произвежда антитела спрямо бензопирена. Това е устойчиво химическо съединение с висока токсичност. То е вторичен продукт в водата на мината, която се изпомпва на повърхността.
В момента проблемът за бензопирена е решен така: в затворените зони е направено изкуствено езеро, което е изолирано от почвата, запълват го с почва и засаждат растителност.
Най- замърсената почва се отстранява от циркулацията и се очаква да се създаде растение, което ще се изхвърлят бензопирен и да я очистите.
Учените вече са открили растение, което е подходящо за генно имплантиране от животни. Това  са тефрозерис и редица водни растения. Този процес е много дълъг. Учените са създали генна конструкция за имплантиране гена на мишката, след това ще направят синтез, процес на оптимизация, така че растението да не познае чуждия ген и да не го изключи.
Растението с миши ген придобива способността да абсорбира токсичен химичен елемент, разтворен във водна среда, което е изключително важно за пречистване на водата в наводнената каменовъглена мина в Кузбас. Предполага се, че такива растения ще бъдат засадени в затворени санитарни зони в близост до производствения процес, където бензопирен е страничен продукт.

Сътрудниците на организацията по охраната на дивата природа в Уганда са хванали крокодил човекоядец, тежащ около хиляда килограма. На животното се приписват четири убийства на рибари.
Роднина на една от жертвите казва, че би могла да го идентифицират само по парчета от дрехите на поредната жертва, плаващи във водата. На гигантският крокодил се приписват редица нападения на рибари в районите  Вайракей, Руабитуки, Масиси, Джинджи и Маюджи.
Ловът на влечугото продължил четири дни.
На брега на езерото Виктория са поставили уловка с месо, нанизан на метална кука. След като животното се хванало на „въдицата“, го звързали и завлекли в камион. Сега крокодила ще бъде предаден в националния парк в Мерчисон Фолс.
Експертите смятат, че гиганта е на минимум 80 години. Той тежи 47 килограма по-малко от най-тежкия крокодил, живел в плен Лолонг.
Последният е умрял през февруари миналата година.

Това е една от най-тежките екологически катастрофи на планетата.
Аралско море в миналото е едно от четирите най-големи езера в света, но изчезна от лицето на Земята до 2012 година.
В началото на 1960 г., съветските политици решили да напояват областта, като отглеждат памук чрез отклоняване на речните води от реките Амударя и Сърдаря, които се вливат в Аралско море.
В резултат от прекъсването на водния поток към Аралско море, както и промяната на местния климат, настъпила екологична катастрофа.
Проблема с Аралско море разкрила и други проблеми – недостига на вода в света.
В момента една трета от реките и подземните води в света изчезват. Недостиг на прясна вода изпитват вече 2,7 милиарда души, което е 40% от населението в света.