Съвременните хора по природа са скептици. Това се е случило, може би, защото са раснали, чели, слушали и гледали фантастични теории и предположения,а после забелязали, че животът е малко по-инакъв.
Чудовища не съществуват, както и Дадо Мраз, Снежанка, Баба Яга и т.н., но това не означава, че не могат да съществуват подобни същества.
Съществува мнение, че образа на Кракена е вдъхновен от среща с огромен калмар. Но колкото и огромен да е такъв калмар, той не може да разкъса лодка.
Скоро в Южния океан е забелязан колосален калмар. Смята се, че дължината на тялото му достига 14 метра, а очите и човката надминава тези на гигантски калмар.
За разлика от другите калмари, крайниците му са покрити с остри куки, които са сгънати навътре, а някои завършват и с три нокътя. А тези атрибути могат наистина да причинят значителни щети.

Остава още малко до Нова година. Успяхте ли да напишете списък с желанията си?
Не се плашете, че са много! Е, вярно е, че не всички се сбъдват, но това не трябва да ни спира да отбележим желанията си, въпреки „гадната“ статистика.
А, ето я и нея. Статистика на сбъднатите желания:
Сбъднати мечтите 0,00000000000000001%
При изпълнение на задачите, които си си поставил, мечтите се сбъдват 80%
Списък с желания се сбъдват 0.5%
Целите не се сбъдват, цели се постигат.
А ето ви и закон № 1 на дядо Мраз:
Ако едно желание не е записано, то си остава мечта.
Може би затова децата му пишат, колко просто, нали?
Списъкът с желания е зло, защото, ако не се превърне в желани задачи за постигане на целите, а се окачат на други с прибавка „искам“…. се превръща в обида за самия човек.
Който много иска, а нищо не прави, даже го мързи да си го запише, от какво ще се обижда тогава?

Здравей, Дядо Мраз!
Аз се казвам Дима. На 10 години съм. Живея в град Енакиево.
Знаеш ли, Дядо Мраз, мама ми каза, че ще ми донесеш подарък за последен път. На 11 години минавам в категорията на възрастните. Бих искал да ми донесеш някой подарък за спомен.
Сега при нас е война. Обстрелват ни. Много е страшно.
По-добре не идвай тук Дядо Мраз. Всичко си имам, може и без подарък да мина.
Ако армия те бомбардира, като боинг, всички деца на земята ще останат без Дядо Мраз.
Дядо Мраз, ти си истински вълшебник и можеш да правиш чудеса, много те моля, направи така, че при нас да спре войната, да не ни обстрелват вече и моята майка да не плаче повече.
Ако ти не се боиш и все пак долетиш при нас, то донеси ми нещо за спомен.

Петърчо пита майка си:

– Мамо, вярно ли е, че Бог ни храни?

– Може и така да се каже, – мърмори майката под носа си.

Момчето се върти неспокойно и задава следващия си провокиращ въпрос:

– И бебетата щъркелите ги донасят?

– Разбира се, – отговаря майката, искайки да се отърве от неудобните въпроси на сина си. Но малчуганът изглежда още нещо го измъчва:

– Подаръците ги носи Дядо Мраз?

Майката отекчено:

– Както винаги.

Очите на детето заблестяват и то задава последният въпрос, който го е измъчвал до сега:

– Тогава за какво държим татко?

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….