По време на Втората световна война, германците започнали да строят в окупирана Холандия летище. То било само „прах в очите“.
Всички съоръжения и оборудване в него били направени от дъски и шперплат.
Работта се извършвала в атмосфера на строга секретност.
Когато британски бомбардировач прелетял над импровизираното летище, пуснал бомба…… дървена бомба.
Не се знае как германците са оценили английския хумор, но разбрали намека и строителството на летището било прекратено.

Скоро я посадиха. Стопанина с нежност постави корените й в земята и ги затрупа с рохкава пръст. Докато я носеше тя чу мечтата на този човек:
– Ще те посадя, крехко нежно стъбълце, – нежно шепнеше той на фиданката. – От теб ще излезе прекрасна красавица. Плодовете ти ще станат големи и сочни. Ще доставяш сладост и ще радваш всеки докоснал устни до сочните ти плодове.
Замечта се и фиданката. Каква ли наистина ще стане?
Мина време, дръвчето здраво се хвана с корените за земята, но още беше крехко и слабо.
Стопанина дойде. Погали нежно крехките клонки и се замисли. След малко донесе отнякъде груб, изсъхнал стар клон и го заби близо до фиданката. После я привърза с парче плат към това грубо и грозно дърво. Донесе дъски и направи малка оградка около дръвчето. Преплете я с изсъхнали клони и малко тел.
Малката фиданка се огорчи и започна да роптае:
– Нима този човек забрави мечтите си? – каза си тя съкрушена. – Нали щях да израстна красавица и да радвам околните с плодовете си? Защо ме завърза за този недодялан и възмутителен клон? Отгоре на туй, от къде домъкна тези груби дъски? Не стига това, но ги преплети с тези бодливи клони и тази неугледна тел……
Оплакванията и възмущението на фиданката се изливаха като потоци реки. Тя не спираше, непрекъснато охкаше, вайкаше се и се самосъжаляваше….
Горката тя, не можеше да разбере, че грубият кол я придържаше, за да израсте яка и силна, здраво вкоренена в земята, а грозната оградка я предпазваше от нараняване и счупване, което можеше да я сполети ако я нападнеха недоброжелатели.

Планината Хуашан в Китай достига височина от около две хиляди метра и е известна със своите екстремни маршрути.
Най-опасната и страшна туристическа атракция тук е преодоляване на мост над пропастта.
Това е нестабилно съоръжение с ширина не повече 40 см и е съставено от полугнили дъски. То няма парапет и огради за осигуряване на безопасност.
На отвесната скала е забита верига, за която човек може да се придържа. Така маршрута се минава по-скоро на ръце, отколкото на крака.
Не всеки изкачил се на планината се осмелява да стъпи на моста, но тези, които преодоляват собствения си страх, сматат това за най-доброто забавление за разсейване на скуката.

В световната история различни народи са практикували изкуствена черепна деформация, за да придадат на главата различна форма.
Археологически находки свидетелстват за подобни традиции при хуни, алани, източно германските племена, маите, инките и австралийските аборигени.
Процеса за деформацията започва почти от раждането, когато костите на черепа имат най-голяма пластичност. Желаната форма се добивала с помощта на стегнати бинтове или дървени дъски.
Сред причините за този обичай е желанието да се обособи племе или определена група от другите хора. Това е демонстрация на социален статус или просто проявление на своеобразни естетически представяния.

Днес хората привличат вниманието към себе си, като говорят глупости или се правят на шутове.

Един човек, участващ в демонтирането на стари кораби разказвал:
– Не само годините подобряват качеството на дървото, от което са направени плавателните съдове. На него му влияе докосването на вълните, химическия състав на водата и вида на стоките, които се пренасят.
Някои дъски и шперплат направени от дъбови трупи взети от кораб, който е служил 80 години, били доставени в моден мебелен магазин на Бродуей в Ню Йорк. Те привлекли вниманието на посетителите със красотата на своята окраска и качеството на фибрите си. В продължение на много години при плаването порите се притискали и тона им станал по-дълбок, а дървото приело вид на великолепна китайска ваза. От него били направени мебели, които заемат почетно място в гостните на по-богатите семейства в Ню Йорк.
Голяма е разликата между хора, преживели безполезния си живот със съответните удоволствия  и тези, които са „плавали“ в дълбоките води на океана, натоварени с грижите и нуждите на околните.
Не само напрежението  и житейските несгоди, но и удоволствието от носения товар прониква в порите и фибрите на характера на човека.
След като слънцето се скрие зад хоризонта, небето още цял час сияе. Така и ако добър човек си отиде, след него остава мирът и любовта му.