В продължение на многовековното съществуване на Римската държава, правото е извървяло доста дълъг път на развитие. Първоначално възникнало като право на общините, а по-късно прераснало във всеобщо право на държавите в света. Пълна кодификация на римското право се е извършила след падането на Западната Римска империя, при Юстиниан, император на Източната римска империя.
Амбициозният император, стремейки се да възроди римската държава, решил да я постави на правова основа. Създал специална комисия за изучаване на законите на Римската република и Римската империя, както и известни произведения на римските юристи. Била щателно разгледана и римската правова практика заедно с доказателствата  на римските съдилища. От обработените материали, Комисията премахнала всички остарели, неизползваеми и непригодни за новите условия. В резултат на това се появил правовия кодекс на Юстиниан, в който влизало всичко най-добро от римското право, изразено в ясни закони и правови формулировки.
Създателите на този кодекс утвърждавали, че тези закони са били, за да се съхрани реда в държавата и отношенията между хората.
Кодекс на римското право се превръща в основа за много следващи правни системи. Нейните правила и определения се използват и в съвременното право.

Името „усташи“ идва от хърватския глагола ustati и означава „въставам“, а усташ означава бунтовник, въстаник.
Усташите са хърватско крайнодясно освободително движение. Създадено е през 1929 година от Анте Павелич и се е занимавало с атентаторска дейност и политически убийства. При основаването му през 1929 г., основната цел на движението била обявяването на Независимата хърватска държава.
През 1941 година Югославия капитулирала пред германците и усташите станали съюзници на Хитлер. Той им помогнал да основат Хърватската независима държава. Тя просъществувала  от 1941 до 1945 година и в нейните предели, освен Хърватска, влизали Босна и Херцеговина. Тогава усташите започнали да безчинстват в Босна и Херцеговина. Много хора умрели в концлагерите, създадени по примера на немските.
Усташите се опитвали да скарат сърби с мюсюлмани. Евреите, циганите и най-вече сърбите са били враговете на усташите. На мюсюлманите се е гледало като на съюзници, но за тях са казвали, че са част от хърватския народ.
Усташките лидери емигрирали в Западна Европа, след като Тито взема властта и била образувана Съюзна федеративна република Югославия. Когато започнало разпадането й в началото на деветдесетте години, усташките емигранти се завърнали и се включили в борбата за извоюване на независимост на Хърватска. Те искали Босна да е неизменна част от нейната територия.