За да растат добре дърветата е необходима почва, слънчева светлина и вода. Но се срещат и такива взискателни дървета, които за да растат успешно  им трябва специален тип гранит. Именно така учените обясняват разпространението на гигантски секвои в определени райони.
В планините на Сиера Невада биолозите са забелязали, че гигантските секвои растат на определени места. Изследванията са показали, че там има гранитни скали. Именно те обуславят бурното развитие на секвоята. Геоложките скали не са по-малък фактор за растежа на дърветата, отколкото климата.
Гори могат да растат там, където им позволява климата и където има подходяща геоложка основа.

По време на бурята разразила се през нощта на 16 януари, удар от мълния отчупил най-големия пръст на дясната ръка на статуята.
Статуята на Христос Спасителя е един от най-известните и популярни паметници в света. Всяка година най-малко 1,8 милиона туристи се изкачват към нейното подножие, от където се открива панорамна гледка към града, залива в подножието на живописната Захарна планина, знаменитите плажове на Копакабана и Ипанема, и огромната чаша на стадиона „Маракана“.
Монументът се намира на върха на планината Корковадо на височина 710 метра над морското равнище. Статуята е издигната в периода 1922-1931г. Изработена е от стоманобетон и талк, тя достига 38 m височина, тегло й е 1145 тона, а размера на ръцете й е 28 метра.
Представителят на местната епархия Осмар Рапосо е казал, че реставрационните работи по паметника ще започнат следващия месец. Според него, в епархията  е съхранен оригинала направен от талк.
Бразилски специалист метеоролог е преброил повече от 40 хиляди светкавици в продължение на три часа, докато бурята е продължавала. Стихията е повлякла стотици дървета в града, много от улиците са наводнени. Скорост на вятъра е била почти 90 km/h.

На Бъдни вечер около 500 хиляди жители на Канада, както и средната, и западната част на САЩ са останали без електричество поради силна снежна буря и леден дъжд.
Паднали дървета, повредени електропроводи и суграшица направили движението по пътищата почти невъзможно.
Снимките разкриват последствията от ледения дъжд в канадската провинция Онтарио и Квабек.

Бързото нарастване на населението в по-големите градове по света е довело до слабото им развитие и сериозни проблеми, свързани с дизайн на градска среда, включително слаба инфраструктура, липсата на жилища и развлекателни центрове. В Пекин е унищожена голяма част от историческия център.
Един от начините да се направи достъпна недостатъчната зелена площ за отдих за жителите на претъпкан град е изграждането на небостъргач, който ще се издигне над земята и да ще се стремят към небето.
Летящият парк остава във въздуха, благодарение на балон във вид на гъба запълнен с хелий и перки, работещи със слънчева енергия.
Платформата включва паркове, спортни площадки, зелени къщи, ресторанти и т.н., които са прикрепени към горната част на конструкцията с кабели. Платформата се помества в различни направления около конструкцията, за да се уравновеси теглото й. Плочите са разположени в шахматен ред, за да се осигури максимална слънчева светлина на всяко ниво.
Най-отгоре цялата структура е покрита полупрозрачни слънчеви панели, които захранват с електричество всички по-ниски обекти и водни колектори, водата от които е насочен през специални филтри за всички области.
Въпреки че не се решават всички сериозни проблеми за задръстванията от автомобили и пренаселеността на Пекин, Въздушният парк позволява да се получи ценна зелена площ. Той ще помогне за намаляването на замърсяването, поради бързо растящите дървета и храсти прочистващи въздуха.
Летящият парк е влязъл в списъка на най-уникалните проекти през 2013г.

Археологическите разкопки показват, че стъклото е произведено преди повече от пет хиляди години. Датата и възникването на това производство не са запазени, но се разказват легенди, които разкриват тайната на произхода на този материал. Една такава история е разказал римския учен Плиний Стари в книгата си „Естествена история“.
Тази легенда разказва, че веднъж финикийски търговци на сода закотвили кораба си до пясъчен бряг. За да си приготвят храна на огъня те се нуждаели от камъни за огнището. Но такива наблизо нямало.
Тогава един от моряците предложил да използват късове сода, които били захвърлени в трюма на кораба. Получил се добър огън и моряците добре похапнали.
На сутринта, когато екипажът се готвел да отплава, един от моряците решил да не оставя содата, която използвали за направа на огнище и решил да я прибере. Когато разровил изгорелите въглени, в пепелта забелязал малки лъскави бучки. Такова нещо морякът не бил виждал преди. Това било първото получено изкуствено стъкло.
Някои специалисти приемат тази легенда за една от версиите за възникване на стъклото, а други я смятат за неправдоподобна, защото температурата на огъня не е достатъчна, за да стопят изходните компоненти.
Нека да разгледаме аргументите „за “ и „против “ по отношение на тази легенда.
За производство на стъкло се използват кварцов пясък и сода неща, с които тогава са разполагали финикийските търговци. Но има едно „но“. Температурата за изгаряне на дървета при обикновени условия действително не е толкова висока, за да се стопят компонентите и да се образува стъкло. Но ние не знаем какви дърва са използвали финикийските търговци. Температурата на изгаряне при различните видове дърво може да варира в доста голям диапазон.
В продължение на много векове за топене на стъкло, макар и не на огън, а в пещите, са се използвали дървета за гориво. Освен това стъклото няма определена температура на топене, тъй като то не е кристал.
Обикновеното силикатно стъкло започва да се размеква при 650-750 °С.