Бързото нарастване на населението в по-големите градове по света е довело до слабото им развитие и сериозни проблеми, свързани с дизайн на градска среда, включително слаба инфраструктура, липсата на жилища и развлекателни центрове. В Пекин е унищожена голяма част от историческия център.
Един от начините да се направи достъпна недостатъчната зелена площ за отдих за жителите на претъпкан град е изграждането на небостъргач, който ще се издигне над земята и да ще се стремят към небето.
Летящият парк остава във въздуха, благодарение на балон във вид на гъба запълнен с хелий и перки, работещи със слънчева енергия.
Платформата включва паркове, спортни площадки, зелени къщи, ресторанти и т.н., които са прикрепени към горната част на конструкцията с кабели. Платформата се помества в различни направления около конструкцията, за да се уравновеси теглото й. Плочите са разположени в шахматен ред, за да се осигури максимална слънчева светлина на всяко ниво.
Най-отгоре цялата структура е покрита полупрозрачни слънчеви панели, които захранват с електричество всички по-ниски обекти и водни колектори, водата от които е насочен през специални филтри за всички области.
Въпреки че не се решават всички сериозни проблеми за задръстванията от автомобили и пренаселеността на Пекин, Въздушният парк позволява да се получи ценна зелена площ. Той ще помогне за намаляването на замърсяването, поради бързо растящите дървета и храсти прочистващи въздуха.
Летящият парк е влязъл в списъка на най-уникалните проекти през 2013г.

Археологическите разкопки показват, че стъклото е произведено преди повече от пет хиляди години. Датата и възникването на това производство не са запазени, но се разказват легенди, които разкриват тайната на произхода на този материал. Една такава история е разказал римския учен Плиний Стари в книгата си „Естествена история“.
Тази легенда разказва, че веднъж финикийски търговци на сода закотвили кораба си до пясъчен бряг. За да си приготвят храна на огъня те се нуждаели от камъни за огнището. Но такива наблизо нямало.
Тогава един от моряците предложил да използват късове сода, които били захвърлени в трюма на кораба. Получил се добър огън и моряците добре похапнали.
На сутринта, когато екипажът се готвел да отплава, един от моряците решил да не оставя содата, която използвали за направа на огнище и решил да я прибере. Когато разровил изгорелите въглени, в пепелта забелязал малки лъскави бучки. Такова нещо морякът не бил виждал преди. Това било първото получено изкуствено стъкло.
Някои специалисти приемат тази легенда за една от версиите за възникване на стъклото, а други я смятат за неправдоподобна, защото температурата на огъня не е достатъчна, за да стопят изходните компоненти.
Нека да разгледаме аргументите „за “ и „против “ по отношение на тази легенда.
За производство на стъкло се използват кварцов пясък и сода неща, с които тогава са разполагали финикийските търговци. Но има едно „но“. Температурата за изгаряне на дървета при обикновени условия действително не е толкова висока, за да се стопят компонентите и да се образува стъкло. Но ние не знаем какви дърва са използвали финикийските търговци. Температурата на изгаряне при различните видове дърво може да варира в доста голям диапазон.
В продължение на много векове за топене на стъкло, макар и не на огън, а в пещите, са се използвали дървета за гориво. Освен това стъклото няма определена температура на топене, тъй като то не е кристал.
Обикновеното силикатно стъкло започва да се размеква при 650-750 °С.

Сеченето на дървета и раздробяването им на по-малки парчета може да ви направи по-силен и як, отколкото играта на футбол.

Антрополозите Бен Трамбъл и Майкъл Гурвен от Университета в Калифорния са изучавали група фермери-дървосекачи в централна Боливия.

Те установили, че производството на храни във фермата и изсичането на горите, което изисква физически труд произвежда повече тестостерон, отколкото тренировките в отборните спортове като футбол.

При игра на футбол тестостеронът се увеличава с 31%, докато при сеченето на дърва нараства с 46,8%.

Според изследователите, нивата на тестостерон зависят и от наличието на енергия в храната. Например, ако един млад човек пропусне едно хранене, нивото на тестостерона ще падне с 10%.

Освен това ниво на тестостерона влияе на инфекциите, травмите, изгарянията и операциите.

Въпреки че много растения предпочитат да цъфтят всяка година, сред тях има и такива, които не престават да цъфтят през цялата година, а има дървета и храсти, които цъфтят много рядко, понякога веднъж на 100 години!

Да видиш рядко цъфтящо растение по време на цъфтежа е рядък късмет. За любителите ботаници това се случва един път в живота.

Навярно не сте чували за растението ядещ овце. То не случайно е получило такова странно име. Това растение наистина може да убие животно.

Puya chilensisobladaet има остри шипове, които могат да прободат малко животно. Ако то не може да излезе от „капана“, умира от глад. Предполагат, че това растение лови животни, за да се храни от тях.

То цъфти с красиви гигантски цветове веднъж на 15-20 години. Може да се пригоди за прогонване на кучета и вредители.

Жегите тези дни едва се понасяха. Слънцето сърдито печеше и не прощаваше на никого. Излязоха стопаните на малкия дом в градината, запретнаха ръкави и се хванаха за работа. Започнаха да връзват доматите, че каквито силни ветрове духат напоследък, могат да пречупят крехките стъбълца. Уговаряха се след това да полеят. В жегата земята се бе спекла като кирпич, и малката влага която идваше от помпата, вятърът бързо грабваше.

Зададоха се тъмни облаци. Стопаните се успокояваха, че са далеч и ще успеят да свършат навреме преди да дойде дъжда.

Изведнъж светкавици една след друга започнаха да раздират небето. Прогърмя съвсем наблизо. Клоните започнаха да се превиват пред вятъра, сякаш му се молеха да ги пощади. Притъмня и големи капки дъжд започнаха да удрят по лицата на хората. Всичко се изпокри

Изведнъж забарабаниха „камъчета“ по стъклата, покрива и откритата ламарина. Жената притича до прозореца и изстена:

– Градушка! Господи, смили се над нас, – шептяха безмълвно устните й.

Всички, които бяха в дома, вдигнаха поглед нагоре и извикаха за помощ към Бога.

Жената все още се взираше навън, погледа й беше привлечен от нещо и тя викна:

– Вижте, вятърът задуха хоризонтални, дръпна ледените топчета настрани и ги отнесе нанякъде.

Заваля силен дъжд, но градушката бе изчезнала. Жадната земя поглъщаше с пълни шепи животворната влага и тръпнеше отмаляла.

Когато изгря слънцето, стопаните на малкия дом, излязоха на двора. Нищо в градината не бе повредено. Само бе съборен един кол, но той не бе нанесъл щети.

Усмивка озари лицата им. Благодарност и хвала се издигнаха с ръцете им вдигнати нагоре към Спасителят, Творецът на цялата вселена. Сърцата пееха, а очите им се замъглиха от радостни сълзи.