В северната столица е представен дирижабъла, създаден от група ентусиасти специално за експедиция до Северния полюс. Летателният апарат вече е сглобен и тестван от конструкторите.
Истина е, че от класическия модел на ерата на дирижабъл, който приключи още през 30-те години на миналия век, новият дизайн е с редица подобрения.
Старта му е запланиран през 2016 г. Експедицията ще започне от Санкт Петербург, след това е планирана спирка в Северна Норвегия, Свалбард и руската полярна станция „Борнео“. Този маршрут е почти идентичен с експедицията на Умберто Нобиле и Роалд Амундсен състояла се през 1926 г.
Дължината на дирижабъла е 40 метра, крейсерска скорост – 140 мили в час. В него могат да се настанят 8 човека.
Опитен модел е оборудван с електрически мотор, аналог за пътуване до Северния полюс ще остане бензиновия.

В Станфорд учени са проектирали и произвели силициеви структури във формата на призма, които могат да разделят лъч светлина на различни цветове и да пречупят светлината под прав ъгъл.
Научната разработка може да доведе до ново поколение компютри, използващи оптика вместо електрически кабели за пренос на данни.
Инженерите са гравирали парче силиций, голямо осем микрона, приличащо на баркод. Благодарение на двете различни дължини на вълните в светлинния лъч преминаващи през устройството, той се отклонява в страни и образуват Т-образна форма.
Светлината може да пренася повече данни, отколкото проводник и изисква по-малко енергия за пропускане на фотони, отколкото за електроните.
Използвайки факта, че светлината се пречупва по различен начин в различни среди, учени са разработени структура, в която се редуват ивици от силиций и въздушни пространства.
Когато светлината преминава от една среда в друга, част от нея се предава, а друга се отразява. Когато лъчът преминава през гравирания силиций отразената и преминаваща светлина си взаимодействат по сложен начин. Специален алгоритъм на силициевия чип използва тази смущения и насочва светлината с различни цветове в противоположни посоки.

Електрическият метроном по-рано е бил с размер на тухла и се е включвал в контакт. На него е имало няколко регулатора. Един от тях е отговарял за скоростта на метроном, а другия за силата на звука. За да възпроизвеждат ударите, устройството е било оборудвано с малък говорител. Някой майстори са успявали да сложат още едно гнездо за слушалки.
Сега електронните метрономи работят на батерии, техният размер е малко по-голям от кибритена кутия. Те имат много функции, които са наистина полезни. Ето някои от тях: метронома може да се настрои така, че на всеки „първи“ дял той да удря по-силно и по-звучно. С помощта на тази функция по-лесно се ориентирате в такта. Могат да се създадат различни ритмични групи, за да се улесни отчитането на сложните тактове. Темпото може да бъде определено не само на четвърт дължина, а на каквато ви е удобно.
Този метроном е по-удобен, защото заема малко пространство, работи с една  батерията, може да работите с него, без да пречите на другите, като използвате слушалки, мултифункционалност.
Има и недостатъци. Понякога батерийката може да се разреди.

Дължината на мухоловката е от 3 до 30 см. Клюна е широк, сплеснат, в основата с наличие на еластични косъмчета. Краката на мухоловката са слаби, с къси пръсти.
В свет има около 300 вида мухоловки. Срещат се във всички континенти на източното полукълбо. Един вид се среща в Нова Зеландия и Хавайските острови. Мухоловките са многобройни в тропиците и субтропиците.
Те зимуват в Африка и Южна Азия. Сивата и пъстрата мухоловка с желания се заселват в изкуствени гнезда.
Гнездят един път през лятото. Снасят по 4-9 яйца. Повечето женски мътят 14 дни.
Мухолвки се хранят с насекоми и паяци. Понякога ядат плодове. Мухолвките са полезни, унищожават големи количества вредни насекоми.

Американски учени са съобщили, че ако се подлагат хора на сини светлинни вълни с определена дължина, много бързо се тонизира тялото им и изчезва умората. Това става, както през деня, така и през нощта.
Сътрудници от клиника Брайем в американския град Бостън поставили 16 доброволци в стая осветена със синя светлина в продължение на 6,5 часа и със зелена за същия отрязък от време.
Подробно е документирана степен на умора и сънливост при доброволците. За целта на главите им били поставени сензори, които регистрирали електрическата активност на мозъка. Всички участници били тествани за бързина на реагиране.
Учените установили, че при осветление със синя светлина лицата имат повишен тонус на тялото, намалява се сънливостта и изчезва умората.
Синьото осветление повишава вниманието на работещите нощно време и снижава риска от злополуки. Синята светлина ще е полезна и през деня, защото подобрява общия тонус на организма и повишава работоспособността.