В Египет близо до Шарм ел Шейх се намира разноцветен каньон. Той е едно от най красивите места на нашата планета, удивителна забележителност на Египет
Самият каньон преставлява пролом с дължина 5 километра, а дълбочината му варира от 25 до 30 метра, а ширината до 10 метра.
Много отдавна там е станало земетресение, след което се образувал каньона.
Не случайно са го нарекли цветен. На неговите стени можете да видите забележителени фигури с различни цветове, от бяло до червено.
Свой принос за създаване на тази красота имат вятърът, който постояно духа тук и дъждовете, които доставят желязо за оцветяване на стените.
Отенъците на цветовете поразяват със своето многообразие. Даже гледайки ги, трудно може да се повярва, че не са творение на човешка ръка.
Но не всеки желаещ може да се наслади на тази красота. Трябва да притежаваш добра физическа подготовка, за да преодолееш петкилометровия маршрут с тесните и труднопроходими места.

Историята за използване на енергия от магма за отопление в Исландия е започнала още през 2009 г., когато експедиция търсеща традиционни геотермални източници, неочаквано пробила кладенец до магмата с температура 900 .. 1000 C, на доста удобна дълбочина само 2100 метра. Кладенецът кръстили IDDP -1 и продължили да го изучават.
Да се намери толкова близо до повърхността магма е рядък случай. Втори такъв е открит през 2007 г. на Хаваите.
Исландците не пропуснали възможност да използват откритието си за изграждане на геотермална централа, която ще произвежда топлина не от гореща вода, а от разтопена магма, което в историята на планетата се прави за първи път.
Кладенецът в Исландия е бил специално подготвен и през юли 2012 г. топлината от магмата е станала достатъчно близка до повърхността, така че с нея да може да се работи и да се завърши изграждането на необходимото наземно оборудване.
На повърхността температурата на нагрятата магма надвишава 450 ° С. Тази енергия може безопасно да се изпраща на съществуващата електроцентрала в Крафла.

Разработен е велокултиватор с педали за оран. Без мотор и бензин, посредством два педала, подобно на велотренажьор, велокултиватора ще оре земята на дълбочина от 10 до 20 сантиметра. Той не разпръсква почвата, а създава оптимална структура на горния почвен слой.
Култивацията се извършва със скоростта на бърза лопата.
В сравнение с мотокултиватора ергономическата схема на велокултиватора намалява интензивността на труда, премествайки натоварването на оператора от ръцете и гърба към мускулите на краката.
По този начин се използва тежестта като фактор и се създават физиологични условия за ползотворна работа.

Германецът Том Ситас е установил нов световен рекорд по задържане на въздух на минимална дълбочина. Той останал под водата 22 минути и 22 секунди
Скоро в Китай 35-годишият германец се съревновавал с бившият рекордьор в тази дисциплина  бразилеца Рикардо Бахи.
Двамата спортисти били пуснати във контейнери с вода, за да изпитат възможностите си, до колко могат да издържат без да си поемат дъх. Рекордът на бразилеца записан в Книгата на рекордите на Гинес е 20 минути и 21 секунди.
Ситас преди потапянето не приемал храна в продължение на повече от пет часа, за да забави метаболизма в организма си. След това за известно време той дишал чист кислород от бутилка, без това е невъзможно да останеш по-късно толкова бреме без да дишаш. Неговият личен рекорд за задържане на въздух, без използване на чист кислород е 10 минути и 12 секунди.
За първи път тези способности на Cитас забелязал инструктора му по подводно плаване. Сега обема на белите дробове на германеца е с 20% по-голям от този на обикновения човек.

За развитието на металургията по българските земи важно свидетелство е рударския център, открит в местността Мечи кладенец-Старозагорско. медните руди са експлоатирани с помощта на изкопи стигащи до 25 метра дълбочина. Добитата от тази местност руда може да се намери в различни места през медно-камената епохо както в Южната част на Балканския полуостров, така и на североизток, в областите край Черно море.

Любопитна е находката край с. Побит камък Разградско, където са намерени камени калъпи за изливане на бронзови оръжия и оръжия на труда, мечове и върхове на копия, брадви, чукове, дръжки за жезли и други. Смята се, че в Югоизточна Европа добитата медна руда не се кове, а се лее във форми, при които с помощта на дървени въглища се постига температура  над 1000 градуса. подобни изделия са познати из целия Балканско-Карпатски ареал.