Този кактус расте в пустинята Сонар, САЩ. Висок е 18 метра, тежи 10 тона и живее 200 години.
Има дебели стъбло, в което се складират осем тона вода. То е гъбесто нагънато, удвоява площта си, за да побере водата.
Притежава восъчна повърхност, за да запечата вътрешната влага. Острите му бодли не изпускат много вода във въздуха, пазят сянка на кактуса и гонят съществата, който искат да го гризнат.
Корените са плитки и разклонени, за да изсмукват колкото може повече дъжд, когато падне на земята.
Кактусовата кукумявка свива гнездо в дупка на кактуса.
Безмилостни крадци изскубват този вид кактус и го продават на начинаещи градинари. Цената му достига 1200 долара за растение високо 5 метра и на 50 долара за всяко разклонение. В Аризона са назначени полицаи за да преследват и хващат крадците.
Внимание, растението е въоръжено и опасно. Много е бодливо. Не се приближавайте до него, дори да умирате от жажда.  Сокът му е страшно отровен за хората.

Жителите на Лион се събудили на 17 октомври 1846 г. и открили, че градът им е ръждясал.
Какво се е случили?
Далеч в пустинята Сахара вятърът грабнал тонове червен пясък, който по-късно паднал като кървавочервен дъжд над града.
Когато водата изсъхнала, останало покритие наподобаващо ръжда.
Не е чудно , че гражданите са се паникьосали при вида на подобна картина.

След като даде последно сбогом на леля си, в края на града, където се помещаваше последната обител на хората напуснали този свят, реши най-после да се прибере.
Когато се приближи до колата си, забеляза слаба, възрастна женица да измъква от багажника на колата си две пазарски чанти, пълни до горе. Изведнъж като мълния през главата му премина мисъл: „Да помогна на тази жена за багажа…“. Как ли ще реагира жена му, която очакваше да отключи колата, за да се настани в нея. Въпреки объркването си, той леко се обърна и каза:
– Ще отида да помогна  на тази жена с пазарските чанти, само за минутка….
Съпругата му се опита да прикрие изненадата си. Мислите и препускаха като уморени коне в главата й: „С твоя ритъм на живот, да помогнеш на някой, който дори не познаваш…Невъзможно! Цяло чудо е, че го желаеш“. Въпреки това тя кимна с глава в знак на съгласие.
Получил одобрението на съпругата си, той се приближи до възрастната жена и попита:
– Мога ли да ви помогна?
– О, да! Много ви благодаря! – каза тя облекчено.
Той усещаше, че тази дребна проява на любезност, макар и появила се спонтанно бе, за да посрещне нуждата на тази жена. Но мъжът не знаеше какво го очаква. Всяка от чантите бе пълна с 15 килограма праскови.
Давайки си вид, че тежкия товар не му се отразява ни най-малко, последва жената по криволичещите пътечки на задните дворове, превърнали се на мочурища след поредния обилен дъжд. Подгизналите му обувки бяха най-малката грижа в този следобед.
Жената имаше артрит и вървеше бавно. На всичкото отгоре имаше някакво заболяване на белите дробове, защото се задъхваше и често трябваше да спират, за да си поеме въздух.
Когато пристигнаха бяха станали вече близки. Той бе научил всичко за тази мила жена, за безкрайните и болести, трудностите й в живота…..
Влязоха в скромния й дом. Отидоха до кухнята, където той остави чантите. След това се обърна и стисна ръката й преди да се отправи към външната врата. Жената задържа кокалестата си набръчкана ръка в неговата. Тихия й глас прибави тихо:
– Вярвам, че Бог ви изпрати, за да ми помогнете.

Клоните на боровите дървета се навеждат преди дъжд и се издигат нагоре при ясно време. Това свойство притежават и сухите елхови клонки. За това от тях може да се направи прост барометър.

Значителни изменения на времето, този природен механизъм предвещава за 8-12 часа, а понякога и за по-голям интервал от време.

За да направим барометър от елови клонки е необходимо да вземем парче сухо дърво, с дължина 20-30 сантиметра, заедно с клонката, дълга 30-35 инча,,  изчистена от кората. Прикрепваме ги към дъска, която можем да закачим и на друго дърво.

Клонката трябва да се постави така, че да може успоредно да се движи спрямо дъската, нагоре при хубаво време и надолу , когато времето се разваля.

Към изработения барометър може да се постави скала, на която да е белязано „ясно“ и „дъжд“.

Вероятно такова явление сте наблюдавали в хладно, преди дъжд време или когато се очаква да вали сняг. Красиво е за наблюдение макар, че  в някои хора то всява страх поради предания и суеверия.
Това са светли кръгове около слънцето или луната. Причината за тяхната поява е пречупването на светлината в ледените кристали на перестите облаци на височина 5-10 километра в тропосферата.
В миналото тези светли кръгове около слънцето са се използвали за предсказване на времето. Виждайки ги, хората са знаели, че ще вали дъжд.
При суеверните хора това явление предизвиквало страх и повечето от тях смятали, че това е Божие знамение. Така през 1551г. император Карл  Пети оттеглил обсадата на Магдебурд, уплашен от светлия ореол около слънцето.
Това явление се среща доста често. В Западна Европа то се явява 100 пъти в годината, т. е. на всеки три дена.
Може да наблюдавате подобен ореол във влажна есенна вечер под уличната лампа. Просто повдигнете глава и се полюбувайте на светлия обръч около лампата.