Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

43 – годишен мъж едва избегнал смъртта, когато огненото кълбо ударило чадъра, които държал над главата си. Интересното е, че британецът е бил обут с домашните чехли, които имали гумени подметки.
43 -годишният жител на графство Корнуол, Великобритания, си бил у дома, когато започнал да вали силен дъжд. Грег Слейтър се обезпокоил дали ще издържи металната конструкция на напора на водата и решил да излезе на двора, за да провери.
Мъжът грабнал чадъра и изтичал на вън. В този момент се раздал оглушителен взрив, който навел Грег на мисълта, че мълния е паднала на дома му. Обезпокоен британеца погледнал към прозореца и видял жена си да се взира в него с изумление. Едва тогава Слейтър започнал да разбира, че светкавицата не е ударила дома му, а чадъра.
Когато излязъл на двора да погледне, забелязал, че небето е покрито със сиви облаци. Изведнъж се появила силна светлина, а след това се чул силен грохот.
Жена му видяла как кълбовидната мълния се допряла до чадъра, а мъжът й бил залят от ослепителна светлина.
Слейтър смята, че от смърт са го спасили домашните пантофи, които имат гумени подметки и които той не е могъл в бързината да смени.
След взрива той е усетил силна миризма на сяра, а малко след това почувствал, че шията и раменете му станали невероятно твърди. Ръцете и краката изпитали за кратко време спазми. Тялото му изтръпнало и било пронизано от студ. След това се чувствал неимоверно хиперактивен. Сякаш нещо бучало вътре в него. Да остане жив човек, след като го е ударила мълния е рядко явление, за това Грег е благодарен на домашните си пантофи.
По време на бурята никой не е пострадал, освен изгорялата телефонна розетка.

Един мъж си търсел работа и отишъл в една ферма. Представил препоръчителното си писмо на новия си работодател. В него пишело само това:

“ Той спи по време на буря.“

Собственикът отчаяно се нуждаел от помощ, за това наел мъжа.

Минали няколко седмици и внезапно, посред нощ, буря разтърсила долината. Събуден от силния дъжд и виещия вятър, собственикът скочил от леглото.

Извикал новия си ръботник, но той спял дълбоко. Втурнал се към обора. Гледа, животните били спокойни, пред тях била насипана храна в изобилие.

Изтичал към нивата. Житните сноповете били вързани и увити в платнища.

Отскочил до силузите. Вратите били заключени с резета, а зърното било сухо. И тогава разбрал, какво означава: „Той спи по време на буря.“

Ако ние се грижим за нещата, които са важни в живота, ако се отнасяме добре  към хората, които обичаме и ако поведението ни отговаря на вярата ни, животът ни няма да бъде прокълнат от болката за неосъществения труд. Думите ни винаги ще бъдат искрени, прегръдките ни силни и подкрепящи.

Няма да тънем в агонията на „Бих могъл…. трябва да……“ И ще можем да спим по време на буря.

Люлеещите столове са познати още от древността и не са загубили своята популярност и днес. Те могат да бъдат инсталирани на тераси, балкони, в спалнята или хола. Джо Манус е разработил модел на люлеещо се легло. То може да се постави, както на открито, така и на закрито.

Основата на леглото се състои от два твърди метални обръча. Суровината за гърба е от дъб, бор и орех.

Ако ви омръзне да се люлеете на леглото можете да използвате специални фиксатори от гума. Те са в комплекта с леглото. Този метален креват не се бои от влага и не ръждясва, тъй като е покрит със специални водоустойчиви средства.

Горните метални пръстени могат да бъдат отстранени.

Ако леглото е на открито може да се постави отгоре тент, който предпазва от скънце, насекоми и слаб дъжд.