Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.

Неочакван гост се е появил в индийския парламент. В сградата, за да избяга от дъжда, се вмъкнала цивета – малко хищно зверче от семейство циветки, което още се нарича малайска палмова цивета.
При влизането животното се намерило в парламентската библиотека. Неговата поява предизвикала паника в охраната на комплекса. Те трябвало да извикат на помощ еколози от обществената организация Wildlife SOS, които хванли циветата и я изпратили при ветиринар.
Факт e, че животното е било уплашено хора, не по-малко, отколкото те от него, за това животинето се скрило под телевизора. В крайна сметка то получило дехидратиране и сега му се оказва ветеринарна помощ.
Това е втория случай за изминалта седмица, когато диви животни се оказват в здание, спасявайки се от проливния дъжд, който е характерен за северната част на Индия през юли-август.
На 24 юли еколозите трябвало да извадят от авиобазата на военно въздушните сили на Индия в Тугхлакабаде питон. Тогва двуметровото влечуго изпълзяло в сградата и се свило под масата.

Лято. Майка и малката ѝ дъщеричка се разхождат в Ботаническата градина. Момиченцето е весело със сламена коса, в която се отразяват лъчите на слънцето, а майката натежала от плода, вероятно в последния месец, бавно пристъпя след детето.
Изведнъж заваля топъл летен дъжд. Майката извади от чантата си голям пъстър чадър и го отвори. Двете с малката прескачайки току що образувалите се локви, се насочиха към изхода на градината. Момиченцето пухти, опитва се да върви в синхрон с майка си.
– Мамо, рамото ми се намокри, – казва детето.
– Прегърни ме през кръста и се дръж по-плътно до мен, – посъветва го майката.
Момиченцето спря рязко. Направи една крачка назад и внимателно огледа майка си, буквално от главата до петите.
На жената ѝ стана някак неудобно. Почувства се като бременна ученичка застанала пред майка си. В едната ѝ ръка чадъра, а с другата се опитва да пооправи блузата си върху издутия корем.
– Какво се е случило? – попи тя дъщеря си.
– Мамо, …., а къде ти е талията?

Корените на дървото са дълбоко зарити в земята, а своите листа и цветове то устремява към небесата. Стои изправено и устремено нагоре.
Мълчи, само вятарът понякога шепне в листата му. Всеки застанал под него се успокоява и вдъхва свеж въздух.
То предлага закрила от палещите лъчи на слънцето и студените струи на проливния дъжд. Радва очите на хората с цвета си и ги храни с плодовете си.
Дървото не иска нищо в замяна. То е безкористно и съвсем не се притеснява от това, какво ще направим с неговите дарове. Ден и нощ се грижи да изхрани плодовете си, а когато узреят ги дарява на хората.
Дървото расте винаги насочено към светлината. Използва всяко достъпно пространство, за да получи повече и повече светлина.
Вземете пример от дърветата и станете спокойни, прекрасни и щедри.

Десетки жители на Белгия протестират срещу приемането на закона за евтаназията за неизлечимо болни деца.
Белгия беше първата държава легализира евтаназията за деца, без ограничения на възрастта. Закон отменя забраната за доброволното оттегляне на живот на хората по-млади от 18 години. Той е подкрепен от 86 депутати, 44 са били против и 12 са се въздържали. С този нов закон, за разлика от действащия в Холандия, не се установява минимална възраст, на която гражданин може да вземе решение за смърт.
Противниците на законопроекта, които ще позволят на децата и техните родители, да вземат решение за напускане на живота, искат да има обществена дискусия.
Проливния дъжд не е спрял протестиращите пред белгийския парламент. На всяка жълто отразяваща жилетка има символ на протест срещу закона за евтаназията за деца. Белгия може да стане първата страна в света, премахваща възрастовата граница за решение за евтаназия.
На ръцете на протестиращите  има надпис „Ние искаме дискусия по въпроса“.
Страхувам се от създаването на вратички, които ще доведат до лавинообразен ефект. Сега може да се създаде възможности за евтаназия в някои случаи, но след това какво ще се случи? Евтаназия за деца с увреждания, недоносени деца, деца със синдром на Даун …?  На къде отиваме?
Кралство Холандия позволява евтаназия на 12 годишни. От 2002 г. законът се е променял пет пъти, а само един от пациентите, който е под 16 години е избрал да се раздели с живота.
Съгласно белгийското законопроект, едно дете трябва да изрази само желанието си да умре, следователно, документът не засяга кърмачета. Окончателното решение за евтаназията депутати оставят на родители.