Имате проблем със запаметяването? Не очаквайте, че ще ви предложа нещо грандиозно за решение на вашият проблем. Всеки човек е строго индивидуален и сам може да измисли начини пригодни само за него в процеса на запомняне. Ето какво имам в предвид.
Когато бях тинейджър, баща ми ме научи да запаметявам необходимата информация, чрез образуване на комични и не само такива зрителни образи, които леко се възприемат и практически за дълго време се врязват в паметта. За да не бъда голословна ще ви разкажа няколко конкретни случая.
Когато бях на 13 години трябваше да запомня последователността от думи в една много трудна фраза за мен. Каква бе точно фразата не си спомням точно, но важното е как се справих с тази задача.
Тогава съвсем не изглеждаше просто. Превърнах думите в конкретни образи и ги поставих в „мислен комикс“.  Всичко това ми отне само 5 минути и ми спести безчислени часове за зубрене. Резултата беше много по-добър. Фразата запомних за доста дълъг период от време.
А ето ви и един учебен пример. Как да запомним цветовете на спектъра? С началната буква на всеки цвят измислете такава дума, че когато ги съчетаете да се образува лесно за запомняне изречение. Такива фрази можете да измислите сами. Например,  “ Чашка орехи желае забравеният сладолед вълшебен“. Зад тази фраза са скрити цветовете на дъгата: червен, оранжев, жълт, зелен,  син, виолетов. Заедно с желанието на този сладолед запомняте тази последователност от цветове.
Ето ви и друг пример. Трудно помня важни дати, години, телефонни номера и всякакъв вид от този род. За това всяка от тези злополучни числа разделям на групички от по-малко на брой цифри, не е задължително във всяка групичка да има равен брои от тях. Всяка от групичките свързвам с познати събития, празници или нещо забележително станало в живота ми. Например да разгледаме числото 890280. Разделям го на три групи по две цифри.  И разсъждавам така: 89 година е родена дъщеря ми, 02 е рождената дата на най-малкия ми син, а 80 е годината, в която срещнах най-голямата си любов.
Мисля, че разбрахте идеята. Ако се опитате да запомните нещо и то не ви се отдава, просто си измислете забавен образ, който е здраво свързан с нужната информация. Гарантирам ви, че запомнянето на каквото и де е няма вече да ви затруднява.
Ако не сте доволни от тези съвети, облегнете се на фразата: „Глупавите помнят, а умните записват“. Лошото е, че често  не знаем къде сме го записали.

Делфините общуват с помощта на звуци. Те използват вместо думи звукови „йероглифи“ смисълът, на които зависи от формите на пространствените структури, образувани от звуковите вълни във водата. Група учени са разработили първия прибор, способен да улови точната форма на звуковите вълни във водата.
Звуковите „картинки“, които делфините създават във водата, се явяват  „думите“ в езика на тези животни. Изследователите са уверени, че делфините притежават способност да разшифроват триизмерната звукова картина, която получават с помощта на своя ехолокатор. Конструираното устройство дава възможност да се види тази картина. Техниката малко прилича на тази за разшифроване на китайски йероглифи.
Съществуват достатъчно свидетелства за това, че делфините са способни да „видят“ с помощта на звук, както хората виждат нероденото дете в утробата на майка му с помощта на ултразвук.
Изследователите са забелязали, че звукът под водата образува разширяващи се мехурчета или лъчи със сложна конфигурация. На честота достъпна за човешкото ухо, преобладават форми подобни на мехурчета. На по-големи честоти, се появяват структури подобни на лъчи от светлината на фар.
Крайната цел на учените е да говорят с делфините, като използват техните звуци и съответно да разбират отговорите им. Вероятно и това ще стане, но се изисква време.

Смяна на мястото и отново в нова квартира. Разхвърлян багаж, разместване на мебели. Пълен хаос. До вечерта няколко чифта ръце и забързани крака, сложиха в ред всичко.
Уморената утрин бавно нахлу в новия дом и живота тръгна в отъпкания си коловоз. Събудила се, жената погледна през прозореца. Съседката със запретнати ръкави простираше мокрото бельо.
– Погледни колко е сиво прането й, все едно не го е прала – обърна се тя към мъжа си.
Той четеше вестник и не обърна внимание на думите й.
– Вероятно няма хубав прах за пране или не умее добре да пере. Трябва да й покажа някой ден…
И така всеки път, щом видеше комшийката да простира, не пестеше „хубави“ думи за прането й.
Една сутрин тя погледна през стъклото и възкликна:
– О, днес прането е чисто. Навярно се е научила по-добре да пере.
Тогава мъжът й се обади:
– Не, просто станах тази сутрин  по-рано и измих прозореца.