Пуловерът е такава топла, вълнена дреха, с която обличат детето, когато е студено на майка му.
Ако децата не задават въпроси, те никога не биха разбрали, колко малко знаят родителите им.
Каквото и да правят децата това, което искат никога не биха могли да направят.
Дерек Хоя е 23 годишен жител на Лондон. Той събира милостиня на улицата и по този начин си докарва по 400 долара ежедневно.
– Това е твърде тежък труд, – признава Дерек. – На първо място трябва да притежаваш забележителни актьорски способности, за да предизвикаш в тях жалост и да ги накараш да отворят портмонетата си.
До сега на текущата сметка на Дерек в една от лондонските банки има 15 хиляди долара.
В редките часове на почивка той се показва в най-скъпите магазини. Работната му дреха трябва да произведе впечатление на „бедност, съхраняваща човешкото достойнство“.
„Аз не се страхувам да работя, но гладувам и замръзвам. Моля помогнете ми“.
Това е плакатът, който Дерек смята за най-ефектния.
Даде горната си дреха на замръзналия.
Нахрани гладния.
Приюти бездомния.
Сподели парите си с бедния.
И това направи не само, за да им помогне, а за да стопли, нахрани и обогати душата си!
Запитайте се: Как църквата преди много векове е спечелила хора за Христос? Тя ги е привлякла със своя пример.
Хората, които вярват в Христос са добри, чисти, силни, мъжествени в сравнение всички останали. Езичниците и невярващите са намирали в тях образец на подражание.
Може да се каже, че членовете на църквата са най-добрите хора в страната, независимо от професията, която са упражнявали. Именно това е привлякло към вярата в Христос толкова много последователи.
Силата на хората от църквата се заключава в живот според предписанията на Евангелието и действащия Божий Дух чрез тях.
Но какво правим днес? Говорим на хората около нас за Христос, но пренебрегваме евангелските заповеди. На нас ни стига един път да ходим на църква в седмицата. Казваме си: „Аз сгреших…. аз съм грешник…“, а след това отиваме и живеем като другите в света.
Ако ние не живеем според Евангелието, а по прищявките на своите страсти, няма да бъдем пред хората пример за истински Христови ученици.
Ако сме слаби, вяли, имаме малко вяра и Духът Божий не действа в нас, то и думите ни ще бъдат безсилни, слабо ще се проявява и нашата вяра, защото чрез нея не действа Господ, а нашият навик.
Днес със нашия пример често отблъскваме другите, позорим християнското име, слагаме петно на чистата дреха на църквата. Ето какво означава тържество на вярата и нашата немощ.
Задайте си въпрос: Как изпълнявам своя християнски дълг? Живее ли в мен Христос? Моля ли Го да ми даде силна вяра и сила в духа? Или аз живея безцветно, равнодушно, напразно, утежнен с грехове, изпаднал в духовен сън?
Ето над какво трябва да помислим.
Първите панталони са се появили при древните скити номади. Това бил за тях основен атрибут, който предпазвал войните от повреди.
Единствените, които не носели панталони са римляните. Те смятали, че такава дреха е подходяща само за варварите. Дори налагали строго наказание за тяхното носене.
Но ездачите в Древен Рим въпреки всичко носели панталони, защото те са били наистина практични.
В Италия пришивали кожени подметки на чорапо-панталони, за да не обуват обувки.
В XVI век в Испания се появили къси панталонки-възглавнички, натъпкани със сено, конски косми или гъши пух. Върху тях навличали втори панталони с разрези, за да се вижда скъпия плат на долните.
В Англия тази мода добила уродливи форми. Панталоните добили такъв размер, че кралица Елизабет трябвало да се разпореди да направят местата в парламента по-широки и дълги.