Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.

Двама холандски бизнесмени решили, че святото място не трябва да е празно и купили в града изоставен параклис заедно със всичко вътре в него.

Сега в големият им двустепен дом има орган и прозорци със стъклописи. Обядват на масивни дъбови пейки от XIX век.

Разбира се, трябвало е да построят допълнителна стая отстрани. Но архитектите не се осмелили да построят баня на осветената земя.

За да имаме в дома си пълен комфорт е необходимо вътре да има всичко. Съвременните технологии са промислили много неща, от помощниците в кухнята, до системи, които правят почивката ни по-разнообразна и весела.

Но освен от техника ние се нуждаем от уют. Тук влиза оформянето на пода и тавана, разположението на стаите, но да не забравяме и мебелите, без които домът ни ще изглежда пуст.

Мебелите обикновено се избират по два параметъра, потребност и съчетание с обстановката. Потребността не .се заключава, в това кой живее там, а какво се прави.

Защо да харчим пари като за столове, които и без това не достигат.?

Същото може да се каже и за мебелите ползвани от деца. Например най-обикновен стол, който трябва да се съобразява с ръста на детето, а то непрекъснато расте.

Новият стол може да се преустрои и да се направи удобен за детето, независимо от променящият му се ръст. Столът има  облегалка и  обезопасяващи рамки, така че детето свободно може да движи краката си.

Столът ще икономиса от бюджета ви, при това ползващия го няма да бъде ограничен.

Един човек по време на икономическата криза загубил работата си, голяма сума пари, жена си и дома си.. Веднъж видял каменоделци, работещи под купола на една църква. Един от тях оформял триъгълен камък.

– Какво правиш с този камък? – попитал мъжът.

– Виждаш ли отвора на върха около шпила? Придавам на камъка нужната форма тук долу на земята, за да пасне на върха.

Мъжът се просълзил. Струвало му се, че Бог му говори чрез каменоделеца и той осъзнал защо преминава през тези изпитания..

В думата „изпитание“ са съчетани две реалности. Една от тях е действие за преминаване на изпита, а другата се отнася до вътрешните преживявания, който са следствие от болките, мъката и  неуспеха. Изпитанията в живота изграждат характерът ни. В тях се проявява нравствената сила на човека. Всичките изпитания имат една цел .да ни направят твърди, кротки и да ни отучат лекомислено да се отнасяме към живота.

Както огъня прави ярки цветовете на минералите и ветровете помагат на величествените кедри да пуснат по-дълбоки корени в земята, така и изпитанията служат, за да получим сила за устояване в живота..

Желязото се изпитва чрез огън, а човекът чрез трудностите, изкушенията и нещастията. Златото се опитва чрез огън, а човек чрез преживяванията.

Насим и Керен Айеш се запознали преди 14 години и се оженили. Както много други те мечтаели за голямо семейство, за деца и свой дом.
Керен имала проблем със забременяването, но двойката не се отчаяла. Жената започнала да се лекува от безплодие и стигнало до раждане с помощта на изкуствено оплождане.
Мечтата се стопила, когато през 2002 г. лекар поставил диагноза на Керен тумор в мозъка. Лечението за безплодие трябвало да се прекрати, но двата замръзнали ембриона вече се съхранявали в болницата.
Керен била оперирана, но болестта се върнала след няколко години. Няколко дена преди смъртта си тя подписала документ на основа, на който мъжът ѝ можел да се разпорежда със замразените ембриони.
Не всичко минало гладко. Служителите от здравното министерство отказали да дадат на Насим това, което му принадлежало. След намесата на вестник, Насим получил ембрионите с условие, че няма да ги използва на територията на Израел.
Според еврейските закони,за присаждане на ембрион в сурогатна майка, се изисквало съгласието и на двамата родители, но Керен не била жива.
В САЩ  Насим намерил жена, която се съгласила да стане сурогатна майка на детето му за 100 хиляди шекела.
Преди самото раждане той и родителите на Керен се отправили за Ню Йорк, за да присъстват при раждането на сина.
По стечения на обстоятелствата, две години след смъртта на Керен на света се появило нейното дете.
Според Насим момченцето прилича на него и на покойната му жена.
– Когато го видях благодарих на Бога, че ми даде възможност да осъществя мечтата на Керен, – каза той.