Петък 13-ти не винаги е считан за най-нещастен календарен ден.
В Гърция и испаноезичните страни традиционно се боят от число 13 във вторник.
В Италия се страхуват от 17-ти петък, тъй като 17 е по-опасно от 13 за италианците.
Страхът от такива числа може да окаже обратно влияние на вероятността за нещастие.
Например, в центъра по застрахователната статистика в Холандия са изчислили, че в петък 13-ти се случват по-малко аварии и застрахователните вземания, отколкото в нормални дни, тъй като хората са склонни да се държат по-предпазливо или изобщо да не излизат от домовете си.

Веднъж в дома на Глинка се събрали приятели. На трите рояла, които се намирали в гостната на композитора, решили заедно да свирят произведения на Бетховен.

Трябва да отбележим, че те много обичали музиката на Бетховен, но били дилетанти.

След пет минути Глинка сложил ръка зад гърба си и започнал нервно да крачи в салона.

– Михаил Иванович какво ви е? Защо така пристъпяте напред-назад? – попитал един от музициращите гости.

– Така не може, господа, – възкликнал Глинка отчаян. – От половин час изтезавате и без това нещастния Бетховен. Имайте милост! Бетховен никога не е писал, вашите импровизации.

–

Една богата дама минавала край един беден дом и чука в весел смях. Веднага поръчала на слугата си:

– Иди и разбери, какъв празник имат.

– Това е семейството на дърваря, – доложил слугата. – Днес той е успял да продаде дървата и всички са се нахранили със сладка каша. За това се и радват.

„А на моя мъж бизнесът се влошава“ – тъжно си помислила дамата.

Скоро жената отново минала от там и чула смях. Изпратеният слуга обяснил:

– На дърварят му се е родил син! Те едва изхранват трите си деца, а на четвъртото се радват.

„А моите дъщери ми създават само проблеми“ – с тъга си помислила богатата дама.

Когато богатата жена за трети път чула от този дом да се разнася смях, тя сама почукала на вратата му и попитала стопанката:

– Защо винаги сте така весели?

– У нас всичко е хубаво и сме добре, за това се и веселим, – отговорила простодушно жената.

Тук дамата не издържала и отишла при местния магьосник. Тя му разказала за семейството на дърваря и възкликнала:

– Това не е справедливо! Моят живот е постоянно мъчение, а това семейство непрекъснато се радва.

– Ти имаш богатство, мъж, умни дъщери. Какво искаш повече? – изненадал се магьосникът.

– Направи ми магия за щастие.

– Аз не мога да направя това, което ти не забелязваш, когато е близо до теб, – въздъхнал магьосникът.

Новата загадка няма да ви затрудни днес особено. Ако съобразите фактите, лесно ще откриете отговора.

Погледнете дом стои.

До горе е с вода напълнен.

Без прозорец е, но не е тъмен.

От четирите страни е прозрачен.

В него живеят интересни същества и са добри плувци.

Е досетихте ли се?

Отговор: муиравка

След дълго обикаляне най-накрая стигнаха до единодушие и наеха апартамента. Изкачвайки се по улицата забелязаха изхвърлено старинно огледало. Харесаха им и го занесоха в новия си дом.

Странно, но никой от тях не се запита:“ Защо бившите собственици не са го продали, а са се отървали от него по такъв начин?“

През следващите два месеца, новодомците бяха споходени от различни неприятности, засягащи здравето и финансите им. В апартамента им започнаха да стават странни неща. Една нощ Слави изкрещя и се събуди. Остра пронизваща болка разтърси тялото му. Беше убеден, че  огледалото е виновно за всичко.

Преди известно време двамата съквартиранти бяха видели в огледалото трептящи сенки и огнени кълбета върху тъмната повърхност. Дончо, покри огледалото с чаршаф. Тогава двамата приятели започнаха да сънуват кошмари.

Една нощ Слави се събуди и откри, че цялото му тяло е покрито с червени драскотини. След известно време радиаторът под огледалото спря да работи.

Един топъл слънчев ден Слави и Дончо се препичаха отвън на пейката. Под очите им се забелязваха дълбоки сенки, сякаш не бяха спали няколко нощи и дни подред.  Умората тегнеше над клепачите им, но нещо не им даваше мира да се отпуснат под палещите лъчи на слънцето.  – Ако още малко остана вътре, – подзе Слави, – ще стана параноик.

– Постоянно имам неприятното усещане, – уплашено се озърна наоколо Дончо, – че някой ме следи.

Слави въздъхна дълбоко:

– Вчера отидох на лекар, – добави той. –  Много се притесних, когато разбрах, че са ми изписали антидепресанти.

– До сега не съм бил суеверен, – изстена Дончо, – но когато се намирам до това проклето огледало мравки  започват да лазят по тялото ми, а стомаха ми се свива на топка.

– Може би трябва да попитаме някой, който се е сблъсквал с подобни неща, – заключи Слави.

– И как смяташ да направиш това? Кой ще ти повярва? – изропта Дончо. Двамата мълчаха дълго, съсредоточили погледи във пръстите на босите си крака.

– Хайде да го обявим за продажба по Интернет. – въодушевено каза Дончо. – Ще поискаме 200 лева, все пак е старинно огледало.

– Как мислиш да споменем ли за странностите му?- загрижено попита приятелят му.

Плеснаха длани и решиха да пробват. Заляха ги оферти, но всеки предлагаше цена много по-ниска от обявената. Един човек изглежда не повярва на историите им и беше им написал:  „Такова огледало, което предизвиква кошмари, бих искал да подаря на бившата си жена“

Друг беше добавил: “ Как е могло да се падне такова огледало на такива нещастници?“ Това не бяха единствените пиперливи редове. Една вечер когато се прибраха в апартамента двамата приятели намериха странно изписан лист. Буквите напомняха за старинен надпис от някоя алхимична книга. Тук-там част от текста бе избледнял и не се четеше. Надвесили глави, с изпънати вратове двамата започнаха да четат текста. „… дело съм на алхимика Кристофър Венер…. мога да показвам миналото и бъдещето… дори отделни събития. … попаднах на полския…..Ян Твърдовс…… по-късно….. княжеско семейство Друцки – Соколински в имението им А…. Яков, когато беше млад се видя като старец в мен. Заповяда да ме заключат под стълбите… Когато Наполеон мина от……погледна ме, пребледня и с вик удари по мен… Някой беше забравил да ме покрие и червен лъч започна да се мята из залата…. Избухна пламък, пламнаха пердетата…. Жалко успяха да изгасят пожара. Повикаха дърводелец да поправи щетите, но когато погледна в мен….. изскочи черна човешка ръка… намериха го припаднал на пода…“ Изведнъж буквите започнаха да се движат бързо, а след това изчезваха…

На двамата им настръхнаха косите, гледаха ужасени. Лицата им пребледняха. Силен полъх размърда завесата и листът изчезна. Един любопитен мъж се свърза с Дончо и пожела да види тайнственото огледало. Когато погледна в него видя зала изпълнена със старинни мебели, но него го нямаше сред тях. Той започна да се взира още повече в огледалото, с надежда да види образа си там.

Изведнъж повърхноста на огледалото започна да губи цвета си и нацяло потъмня. Чу се силен тътен и множество малки стъкълца започнаха да падат като сълзи върху пода. Когато погледнаха огледалото там стоеше само добре гравираната му рамка. То се бе стопило в нищото ….