В американския щат Охайо се е случил безпрецедентен случай. Крадци, които взели парите на мъж чакащ автобуса, му върнали малка сума, достатъчна да се придвижи до местоназначението.
Жертвата съобщава, че нападател буквално попитали мъжа дали има пари, за да пътува с автобуса.
Грабежът е станал на автобусна спирка след пет часа. По време на инцидента, амереканецът дал на престъпниците мобилен телефон и 40 долара.
Преди да изчезнат, един от крадците попитал мъжа дали има достатъчно пари за да се придвижи с автобуса. След като получил отрицателен отговор, пъхнал в ръцете му два долара и избягал с останалите.

Световната икономическа криза се добра и до Нобеловата награда. Съветът отговарящ за фонда на Нобел е съобщил, че намалява размера на присъжданата награда с 20% поради тежкото финансово състояние.
Следва да се отбележи, че разходите на Нобеловия фонд в последното десетилетие надвишава дохода от инвестирания капитал, оставен от Алфред Нобел. Поради това, Управителният съвет е решил да преразгледа оценките на разходите за церемонията по награждаването, както и работата на Фонда.
Намален е и размерът на наградата. Тя в момента е 10 милиона шведски крони. Съветът на директорите е решил да го намали до 8 милиона евро, което е приблизително 1,1 милиона щатски долара.
Поредната церемония по връчването на Нобеловата награда се състоя през декември миналата година в Стокхолм и Осло. Според традицията тя е била много пищна. Дипломите, златните медали и парите от наградата са връчени лично от краля на Швеция Карл XVI. След това в сградата на кметството се е състоял банкет, който е завършил с Нобелов бал.
Нобеловата награда се присъжда от 1901 г. в пет номинации, съгласно завещанието на Алфред Нобел, за изключителни постижения във физиката, химията, медицината, литературата и принос за насърчаване на мира. От 1969 г. се присъжда и Нобелова награда по икономика.

Канада пусна последното пени. Последната монета от един цент е излязла от поточната линия на 4 май.
Според министърът на финансиите разходите за производство на монети са много големи. Както отбелязва главния финансист на Канада, прекратяването на производство на монети е правилно решение от гледна точка на икономиката.
За едно пени нищо не може да се купи, но с отказа за производството му се икономисват 11 милиона долара на година. Ръководителят на държавната хазна предполага, че канадците ще употребят своите останали монети за благотворителност.
Пуснатите монети ще продължат да работи до тогава, докато са в ръцете на населението.
Сеченето на монети започва в началото на 20 век. През последните 5 години монетния двор е произвеждал по 7 тона едноцентови монети годишно.
Последната изсечена монета ще се запази в музея. Тя няма да се пуска в обръщение.

Малка американка изпитала голяма мъка за пострадалите от торнадо. Тя пожертвала своите 5 долара, които получила след като паднали два предните млечни зъба.
Седемгодишната Чейен Дженкинс учи в началното училище в Алън щата Минесота. С благотворителност се заела след като видяла по телевизора разрушенията от торнадо в град Арлингтън.
– Те нямат повече домове. На мен ми стана жал. Исках да им помогна, – споделя преживяванията си Чейен.
Единственото, което успяла да измисли е да изпрати пари, които да се предадат на властите. Спестяванията й били4 долара и 98 цента. Тези пари тя получила като подарък за падането на двата й предни млечни зъба.
Към парите момичето приложило картичка направена от нея с рисунка изобразяваща облаци и цветя. На нея написала: „Може би, това ще ви развесели!“
– Мислех си, че това малко може да им помогне да си купят дом, – казала Чейен.
Кметът на Арлингтън Кларк Робърт, получавайки дарението казал:
– Виждал съм всякакви актове на благотворителност, но тази постъпка е една от най-разтърсващите за времето, през което служа на този град. Факта, че тя е строшила своята лилава спестовна касичка заради другите, е много трогателно. Това докосна много сърца в Арлингтън. Родителите й могат да се гордеят със нея.

Прохладни ли е? Радвай се, може би след няколко години в не много горещо време на годината можете да забравите за това с помощта на зарядно устройство. Устройства за комуникиране, електронни книги, плеари…, всичко можете да заредите, ако носите дрехи направени от Power felt. Това е нанотъкан разработена от Кори Хюит.
Подобно парче е сглобено от въглеродни нанотръби и пластмасови влакна. Електричество се генерира благодарение на разликата в температурата между човека и околната среда. Ако от Power felt се направи риза или сако, мощността му ще подържа плеар IRIVER.
Колкото е по-студено навън, толкова е по-ефективен термоелектрическия материал генериращ електричество. Не е известно дали създателя е мислил за развитие на проекта, но първото, което ти идва в главата, след зареждането на плеара е, ако се съберат повече хора може да се зареди кола. Новият материя струва долар за килограм.