Името на д-р Уотсън в произведенията на Артър Конан Дойл се споменава четири пъти.

В „Етюд в червено“ и още две истории той се появява като Джон Х. Уотсън, но в „Човекът с обърнатата устна“ жената го нарича Джеймс.

Смята се, че това е грешка на Дойл, но изследователите на творчеството му имат и друга хипотеза.

Според тях Джеймс е вариация на средното име на доктор Хамиш.

Петрана се тревожеше много за майка си. Възрастната жена имаше проблеми само със жлъчния мехур, но болките ѝ бяха много големи.

Най-накрая Петрана заведе майка си в болницата и каза на лекаря:

– Докторе, доведох майка ми. Прегледайте я и излекувайте жлъчния ѝ мехур. Не мога да я гледам повече, как се мъчи.

Възрастната жена често посещаваше църквата и вярваше в Бога. Тя не бе загубила надежда, че ще оздравее.

Лекарят я оперира, но при операцията откри тумор с метастази. Той разбра, че няма да може да помогне на жената и каза на дъщеря ѝ:

– Съжалявам, но трябва да ви призная честно, че няма да мога да излекувам майка ви. Нейният жлъчен мехур е наред, но в тялото ѝ открих тумор с метастази. При това положение е невъзможно да оздравее. Тя ще умре след няколко дни.

Петрана се натъжи, но вдигна глава и каза:

– Докторе, моля ви само за едно нещо. Не казвайте това на майка ми. Достатъчно е, че аз знам за това. Не я лишавайте от надеждата ѝ. Нека си мисли, че е имала проблем с жлъчния мехур и операцията е минала успешно. Няма значение другото, нали и без това скоро ще умре.

Лекарят се съгласи.

– Можете да вземете майка си в къщи, … на ваша отговорност.

Няколко месеца по-късно тази възрастна жена отново дойде в болницата, за да се прегледа.

Когато лекарят я видя си помисли: „Това е невъзможно, аз виждам призрак. Нали тя трябваше да умре?“

– Здравейте, – каза лекарят притеснено. – Как се чувствате? Какво правите тук?

– Докторе, вие изненадан ли сте? – погледна го учудено възрастната жена.

Тя си помисли, че докторът не си спомня коя е, но го извини пред себе си: „Толкова много хора минават през ръцете му, от къде накъде ще запомни точно мен“.

За това му се усмихна и каза:

– Аз съм тази жена, която оперирахте преди няколко месеца, имах проблем със жлъчния мехур. Знаете ли, след операцията у мен  се появи такъв голям оптимизъм, почувствах такава голяма радост, че започнах да благодаря на Бога. След като ме изписахте, повече не съм боледувала.

„Какво огромно влияние е оказало доверието ѝ в Бога върху състоянието на организма ѝ, – възкликна в себе си докторът“.
Тази жена наистина беше оздравяла. При повторния преглед у нея не беше намерен рак.

На 90 години Норма изгубила мъжа си, а няколко дни след това разбрала, че е болна от рак. Тя се отказала от операция и следващата я химиотерапия.

Вместо това решила да пътешества из САЩ.

– Какво лечение? – казала Норма. – Аз съм на 90 и вече си отивам.

И го направила.

Децата на Норма живеели в придвижващ се фургон и когато старицата споделил с тях своите планове, те я подкрепили.

Така 90 годишната жена се отправила на пътешествие. Тя нямала болки и не се чувствала дискомфортно. И ракът я освободил.

Когато докторът на Норма обвинили в безоотговорност, той отговорил:

– Тя е избрала свой метод на лечение. И той се оказа успешен.

Дребната весела бабичка пътувала по щатите, обогатявайки живота си с нови преживявания и впечатления.

Жената посетила много национални паркове в САЩ, видяла Скалистите планини и дори станала участник в една от индиянските церемонии! При нея дори нямало намек, че е паднала духом.

Норма ни дава много добър съвет:

– Каквото и да стане, просто продължавайте да живеете. Това не е чак толкова трудно, колкото изглежда.

Мъжът влезе и с надежда погледна лекарят:

– Докторе, ръцете ми треперят.

– Пиете ли? – попита го докторът.

– Пил съм, – малко уклончиво каза мъжът.

– Пушите ли? – докторът искаше да получи някаква информация за състоянието на пациента.

– Пушил съм, – смръщи вежди мъжът.

– И кое от двете сте отказали?

– Не, аз само съм решил да ги отказвам, – смутено отговори мъжът.

– Ето виждате ли, организмът ви вече се е изплашил, – заключи докторът.

Има няколко версии за появата на абсента. Някои историци смятат, че абсент се е явил в Швейцария през 1792 г. В един малък град живеели две сестри, които се занимавали с направа на лекарствени отвари.

Една от тях се приготвяла от пелин-ананасова настойка в малък апарат за дестилация и се наричала „Bon Extrait d’Absinthe“. Това лекарство сестрите продавали чрез доктор Пиер Ординар.

С течение на времето абсента започнал да се използва с голям успех. През 1805 г. във Франция построили цял завод за производството му.

В началото на XX век, абсентът е приравнен към наркотици в много страни като САЩ, Швейцария, Германия, Белгия, България, Холандия и Италия. Забрана на продажбите му продължила до 80-те години на XX век.

Основната вреда на напитката идва от токсичното вещество туйон. Това вещество може да предизвика заблуда, халюцинации, и девиантно поведение.