През юли 2008 г. от Арканзас се появила първата информация за някаква група поседници на “We Want Your Soul”. Името вероятно идва от едноименната песен „Искаме душата ти“.
Интересът към  “We Want Your Soul” възникнал след инцидент на паркинг в близост до магазин. Тогава през юли, към една жена приближили двама мъже с черни дрехи. Те започнали да се интересуват за финансовото положение на жената, питали я за отношението ѝ към религията, а след това ѝ предложили да си продаде душата.
Жената се уплашила и веднага позвънила в полицията. Когато дошли полицаите. тя описала мъжете така: бели мъже с черни костюми и куфарчета, които се придвижвали на Lexus. На дясната ръка на непознатите бил татуиран триъгълник с кръг, в който била разположена петолъчна звезда.
Полицай не успели да открият страните мъже. Но били фиксирани няколко запитвания до службите отговарящи за реда в страната, за някакви писма, които пристигали по електроните пощи с предложение, съответния човек, до който били изпратени да си продаде душата.
При желание, в Интернет можело да се прочете какви услиги предлага кампанията с посредници за продажба на души. А предоставените услуги съвсем не били лоши. Предложенията варирали от 5 до 20 хиляди долара, изглежда цената се влияела от възрастта на клиента. Такъв договор можел да се сключи само с лица над 18 години.
Между другото, както е посочено на купувачите в сайта, отнемането на душата е абсолютно безболезнена процедура, необходимо е само да се подпише договора, без да се притеснават. Те стават богати и след това се потапят в по-комфортен живот.
Ах да, според условията на сделката, няма връщане назад, душата се продава веднъж и завинаги. Договорът не може да се прекрати. Продаващият душата си няма възможност да разбере как ще се отнесат по-нататък към нея, защото тя изцяло принадлежи на новия собственик.
Разбира се, всеки човек решава сам за себе си, към кого да се обърне, към Бога или към дявола.

Петролната компания „Стандарт Ойл“ търсила подходящ човек за представител в Далечния изток. Изборът и паднал на един мисионер.
Извикали го и му казали:
– Имаме нужда от човек като теб. Предлагаме ти да станеш наш представител в Далечния изток с заплата 10 хиляди долара на месец.
– Съжалявам, но не мога да приема предложението ви. – казал мисионерът.
– Добре нека бъдат 25 хиляди, – подновил предложението си представителят на петролната компания „Стандарт Ойл“.
– Не, наистина не мога.
– Ако са 50 хиляди ще приемете ли?
– Не.
– Обяснете, защо не можете да приемете дори при такава висока заплата? Друг на ваше място отдавна да е подписал договора с нас.
– Заплатата напълно ме устройва, но работата не ме удовлетворява.
Бог го бил призовал за мисионерска работа, и за него не е имало по-достойна кауза.
Повечето християни не са призовани да служат като мисионери или проповедници, но всички са призовани да следват Христос. Те трябва да бъдат верни и да отидат там където ги изпрати Той – в училище, у дома, в завода или в офиса, в квартала или страната. Само когато са покорни на Святия Дух, те ще дадат изобилен плод. Призовани са да бъдат посланици на Христос навсякъде, където и да са.
Няма по-достойна работа от тази, при която се следва Божия призив.

Паганини е един от стълбовете на виртуозното майсторство в изпълнението на цигулка. Но той имал една голяма слабост след цигулката. И това бил хазарта.
Заради пристрастеността си към хазартните игри стигал до там, че нямал пари даже и за храна.
Паганини бил излючително добър композитор, но този му талант бил засенчен от страстта към хазарта.
Николо Паганини, така майсторски свирел на цигулка, че мнозина смятали, че е подписал договор с дявола. Това предположение още повече се затвърдило, след като в завещанието на композиторът, който умрял през 1840 г., било открито желанието му – да не бъде погребан в гробище.

На преминалата в Парагвай бизнес конференция милиардерът Карлос Слим, най-богатият човек в света, е призовал работодателите по целия свят да преминат на тридневна работна седмица. Според него при тези нови условия трябва да се повиши възрастта за пенсиониране на 70-75 години.
Според господин Слим системата за заетостта на населението се нуждае от сериозна ревизия.
„Нужно е хората да работят до 70 или 75 години, но само три дни в седмицта, по 11 часа на ден. С три работни дни ние ще имаме повече време за почивка, а това ще повиши качеството на живота. Четирите дни за почивка ще имат сериозно влияние върху развлекателната индустрия и други дейности, с които човек иска да се занимава, – каза господин Слим“.
Според него това ще подобри производителностт на труда и здравето на хората.
В компнията Telmex принадлежаща на господин Слим, вече действа система за договори, която позволява на сътрудниците, които са започнали да работят в компанията още в младежките си години, да се пенсионират на 50 години или да продължат да работят четири дни в седмицата при същата заплта.
Карлос Слим не е единственият голям бизнесмен, който повдигна въпросите за заетостта и възрастта за пенсиониране.  В началото на юли, шефът на Google, Лари Пейдж призова за намаляване на работната седмица. Според г-н Pейдж, трябва да се направи преглед на съществуващата система в полза на четиридневна работна седмица и допълнителни празници. По негово мнение, намаляването на работното време, ще помогне за премахване на безработицата, тъй като ще се наемат двама души на едно работното място. До днес най-късата работна седмица е във Франция – 35 часа. Миналата седмица пълното съгласие с идеите на г-н Пейдж изрази и британският предприемач Ричард Брансън.

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.