Петролната компания „Стандарт Ойл“ търсила подходящ човек за представител в Далечния изток. Изборът и паднал на един мисионер.
Извикали го и му казали:
– Имаме нужда от човек като теб. Предлагаме ти да станеш наш представител в Далечния изток с заплата 10 хиляди долара на месец.
– Съжалявам, но не мога да приема предложението ви. – казал мисионерът.
– Добре нека бъдат 25 хиляди, – подновил предложението си представителят на петролната компания „Стандарт Ойл“.
– Не, наистина не мога.
– Ако са 50 хиляди ще приемете ли?
– Не.
– Обяснете, защо не можете да приемете дори при такава висока заплата? Друг на ваше място отдавна да е подписал договора с нас.
– Заплатата напълно ме устройва, но работата не ме удовлетворява.
Бог го бил призовал за мисионерска работа, и за него не е имало по-достойна кауза.
Повечето християни не са призовани да служат като мисионери или проповедници, но всички са призовани да следват Христос. Те трябва да бъдат верни и да отидат там където ги изпрати Той – в училище, у дома, в завода или в офиса, в квартала или страната. Само когато са покорни на Святия Дух, те ще дадат изобилен плод. Призовани са да бъдат посланици на Христос навсякъде, където и да са.
Няма по-достойна работа от тази, при която се следва Божия призив.

Паганини е един от стълбовете на виртуозното майсторство в изпълнението на цигулка. Но той имал една голяма слабост след цигулката. И това бил хазарта.
Заради пристрастеността си към хазартните игри стигал до там, че нямал пари даже и за храна.
Паганини бил излючително добър композитор, но този му талант бил засенчен от страстта към хазарта.
Николо Паганини, така майсторски свирел на цигулка, че мнозина смятали, че е подписал договор с дявола. Това предположение още повече се затвърдило, след като в завещанието на композиторът, който умрял през 1840 г., било открито желанието му – да не бъде погребан в гробище.

На преминалата в Парагвай бизнес конференция милиардерът Карлос Слим, най-богатият човек в света, е призовал работодателите по целия свят да преминат на тридневна работна седмица. Според него при тези нови условия трябва да се повиши възрастта за пенсиониране на 70-75 години.
Според господин Слим системата за заетостта на населението се нуждае от сериозна ревизия.
„Нужно е хората да работят до 70 или 75 години, но само три дни в седмицта, по 11 часа на ден. С три работни дни ние ще имаме повече време за почивка, а това ще повиши качеството на живота. Четирите дни за почивка ще имат сериозно влияние върху развлекателната индустрия и други дейности, с които човек иска да се занимава, – каза господин Слим“.
Според него това ще подобри производителностт на труда и здравето на хората.
В компнията Telmex принадлежаща на господин Слим, вече действа система за договори, която позволява на сътрудниците, които са започнали да работят в компанията още в младежките си години, да се пенсионират на 50 години или да продължат да работят четири дни в седмицата при същата заплта.
Карлос Слим не е единственият голям бизнесмен, който повдигна въпросите за заетостта и възрастта за пенсиониране.  В началото на юли, шефът на Google, Лари Пейдж призова за намаляване на работната седмица. Според г-н Pейдж, трябва да се направи преглед на съществуващата система в полза на четиридневна работна седмица и допълнителни празници. По негово мнение, намаляването на работното време, ще помогне за премахване на безработицата, тъй като ще се наемат двама души на едно работното място. До днес най-късата работна седмица е във Франция – 35 часа. Миналата седмица пълното съгласие с идеите на г-н Пейдж изрази и британският предприемач Ричард Брансън.

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

Този уникален образователен проект започва през следващата година в държавните училища на Германия. Новата организация по изучаването на религиите, включва учители от различни религиозно общности. Религиозната принадлежност на учителя няма да има значение, когато преподават на определена тема. Това означава, че проектът не изключва възможността, на децата за християнството да разказват и мюсюлмани.
Съвместни занятия по различни религии са възможни в единични случаи.
Новият проект „Религии за всички“ до сега е предизвикал много въпроси и е причинил множество спорове. От Евангелските среди смятат за проблемно, ако преподавател мюсюлманин обяснява библейските теми.
Католическата архиепископия на Хамбург не участва в образователния проект. През-секретарят на архиепархията Манфред Нилен е казал:
– Ние смятаме, че учениците първо трябва да изучат своята религия. Тогава у тях се формира необходимата база, за да водят диалог и да дискутират с другите религии.
За учениците католици е предвидена отделна програма. Те могат да посещават часовете по католицизъм, ако се набере група не по-малка от 10 души. Съществува възможност да се организира извънкласна работа за изучаване на католицизма. До момента в пет училища на Хамбург задължително се изучава католицизъм.
Първият пилотен проект ще бъде пуснат в две държавни училища на Хамбург, чиито власти през 2012 г. са подписали договори с мюсюлманските и алевитските общности относно възможността за преподаване на религиозни теми. Предметът се въвежда в 5 и 6 клас. Пилотния етап ще продължи 5 години.
Учебната програма включва теми като „Страх и безопасност“, „Бог и ти“, „Влиятелни хора“ (Исус и Мохамед), които ще бъдат разгледани от гледна точка на различните религии.
В момента специален комитет от представителите на училищните власти и религиозните общности трябва да одобри програмата.
В ислямската общност открито са заявили, че основният проблем е персонал. За да се повиши нивото на на професионална подготовка в Университета в Хамбург, в сътрудничество с Академията на световните религии се отваря допълнителен курс, при който учителят може да получи по-добра квалификация по религия. След една година в Университета се планира да се започне подготовката на учители за тази специалност.