Мери и Тони живееха заедно с двегодишната си дъщеричка София в предградията на столицата. Скоро семейството се допълни с още един член добермана Чери.
От кучето се бяха отказали предишните му собственици. Когато Мери и Тони го видяха в приюта за животни веднага го харесаха.
– Виж какъв красавец е, – каза Мери въодушевено.
– Да, – засмя се Тони, като го почеса зад ушите, – изглежда добродушен.
Без колебание го прибраха в дома си.
Чери бързо се сприятели със София и двамата заедно играеха на двора.
Но един ден кучето изръмжа и се озъби. Хвана малкото момиченце за памперса и го повлече по пътеката.
Мери уплашено се хвърли към кучето:
– Чери, пусни детето ми, … чуваш ли веднага …. долу….
Но изведнъж Мери се стъписа. Там, където играеше до скоро София пълзеше отровна змия.
В последния момент храброто куче успя да спаси малката си стопанка, но змията го захапа.
София не бе пострадала, но Чери бе ухапан.
Мери веднага звънна на ветеринара:
– Змия …..спаси детето, но кучето …. ухапа, – започна объркано да обяснява тя.
Ветеринарът не за първи път се сблъскваше с подобни случаи, за това разбра какво каза обърканата жена, след което попита:
– Къде живеете?
– Улицата до реката, в розовата къща до моста, – вече по-спокойно обясни Мери.
– Не се притеснявайте се, идвам веднага, – опита се да даде надежда на уплашената Мери.
Ветеринарът грабна чантата и тръгна веднага. Когато пристигна, веднага инжектира на добермана противоотрова.
След няколко минути кучето се оживи, то изглеждаше вече добре.
– Той е герой, – засмя се ветеринара, като потупа кучето по гърба.
– Да, невероятен е, – засмя се и Мери, – кой знае какво щеше да се случи със Софи, ако не беше той. А аз първоначално си помислих, че иска да нарани детето ми ….
За щастие и двамата София и кучето останаха живи и здрави….