От НАСА са отпуснали средства за научни изследвания, които трябва да намерят начин да превръщат човешките изпражнения в храна и други материали. Това ще реши проблема с храненето на астронавтите по време на дългите космически експедиции.

За перспективната разработка са се заели група от учени под ръководството на доцент Марк Бленер от Университета в Клемсон, намиращ се в Южна Каролина.

Пълното заглавие на изследването е следното: „Синтетичната биология насочена към обработка на човешки фекалии в храни, хранителните добавки, както и материали решаващи дългосрочно пътуване в космоса“.

– Ако вие смятате да прекарате по-дълго време в космоса, трябва да рециклирате всички отпадъци, които се произвеждат на космическия кораба, защото просто няма от къде да вземете нови материали, – е пояснил Марк Бленер.

Подробности за проекта за сега не са оповестени. Не е ясно и кога ще се очакват резултатите.

Като цяло, НАСА ще финансира осем проекта на университетски отбори от всички страни, насочени към изследването на космоса.

В срок от три години за тази цел ще бъдат отпуснати ежегодно по 200 милиона долара.

Трудно е да си представим, че нещо толкова просто като бебешката храна се е появило благодарение на учените на НАСА.

За какво им трябва на учените такава храна? Нима в НАСА се занимават с бебета?

Не! Целта им съвсем не са били бебетата, а храненето при отсъствие на гравитация.

Истината е, че в космическата агенция са създали не само самата храна, а и формулата за хранителните добавки, които днес се използват от всички производители.

Прясното филе има равномерно блед розов цвят. Повърхността му трябва да е суха.
Избирайте парчета със средна големина, с равни краища, без кръвоизливи и мускулни разкъсвания.
Твърде големите късове свидетелствуват за хормонални добавки при храненето на животните или обработката им в саламура, за да се увеличи теглото им.

За да определите качеството на шампоана направете следната проба.
В една чаша с вода добре разбъркайте малко шампоан и оставете сместа да се утаи. Ако след престоя в чашата се е образувало нещо подобно на извара, не използвайте този шампоан.
Основата на всички миещи средства е съставена от повърхностно активни вещества. Те отрицателно влияят на структурата на косата, унищожават защитната ѝ повърхност, но добре измиват мръсотията от тялото и саждите от косата.
За да не са тези повърхностно активни вещества толкова агресивни, козметичните производители, внасят меки такива, които се синтезират от аминокиселини. Малките производители не използват меки повърхностноактивни вещества или ги използват в малки количества. В резултат на това косата щръква и става чуплива.
За образуване на пяна от шампоана, производители въвеждат сгъстители и стабилизатори. В евтините марки за тази цел използват готварска сол. Производителите твърдят, че най-качествената проверена добавка е диметилпропан, която превръща миенето на косата в „непрекъснато удоволствие“.
Друг важен момент е, че колкото повече са миещите компоненти в шампоана, толкова повече концентрацията на всеки от тях ще бъде по-малко и следователно дразненето от тях ще бъде по-малко.
Ако на опаковката отзад са посочени само два миещи компонента лауритсульфат и диеталономиди, а останалото е вода и добавки, то 100% това е некачествен шампоан.

Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.