Настрадин останал безработен дълго време. Той искал да стане актьор, но нямал талант.
Всеки ден отивал, с надежда чукал на вратата, влизал в канцеларията и питал:
– Промени ли се е нещо? Записън ли съм някъде?
Агента казвал едно и също нещо:
– Нищо не мога да направя, няма начин.
Минали дни, седмици, години и идването на Настрадин станало обичайна практика. Независимо от сезона, времето – лошо или хубаво, агента бил уверен в едно, Настрадин пак ще дойде. И наистина Той идвал и питал с надежда, а агента казвал едно и също:
– Нищо не мога да направя, няма начин.
Веднъж Настрадин влязъл натъжен. Агента бил изненадан. Преди да попита какво му се е случило, Настрадин казал:
– За две седмици не ме записвай никъде, мисля да изляза в отпуск.

Ник Джентри млад жител на Лондон и професионален художник със съжаление наблюдавал, колко бързо остаряват носителите на информация. Но нали те пазят нашите щастливи и тъжни дни.
Ако грамофоните плочи преди се съхраняваха с години в семейството, то сегашните носители на информация са като пеперуди еднодневки.
Ник Джентри прави колажи не само от флопи-дискове, но и от видеозаписи, ролки, ленти за магнетофон. Единственото условие за този носител е да бъде използван и да представлява вече „история“. Защото историята не трябва да се губи.