Човек на всичко привиква, към обстановката, към обкражението си. Така в църквата вярващия свикват и започва да възприема това, което се случва по време на службата като нещо обичайно.
Но понякога се случванещо ново, което разчупва стереотипите.
Всичко си остава по време на богослужението, както преди, но изведнъж ти разбираш нещо ново, разкриват ти се неща, които не си забелязвал преди и не си ги разбирал така. Привичната реалност се разкрива пред теб в съвсем друга светлина. Тогава разбираш, колко плоско и примитивно си разбирал нещата, приемайки ги за нещо обикновено незаслужаващо внимание.
Вярващите възхваляват соя Бог и казват, че тази хвала е завинаги, защото Бог е неизменен. Това означава, че ако ние Го хвалим днес, утре, в следващите дни и години и тогава нащата хвала ще е актуална.
Ние благославяме нашия Бог и в радост и мъка. Благославяме го не само, когато ни увеличават заплатата или се издигаме в работата си, но и когато някой умира край нас или страда от неизлечима болест. Всичко, което се случва със нас е резултат от Неговия промисъл за всеки от нас. И ние вярваме, че Неговите мисли са благи, винаги насочени в наша полза, дажи и когато ни е болно, дори да изглежда ужасно или имаме чувството, че вече нямаме сили.
Погледни в сърцето си и се попитай: „Имаш ли достатъчно вяра? Готов ли си да благославяш своя Бог винаги, независимо от това, което ти се случва?“

Събраха се много хора. Днес е рождения ден на Соня. Всички влизаха засмени и честитяха рождения ден на малкото момиченце.
Бащата иска да „блесне“ пред гостите и казва на петгодишната Соня:
– Благодари на Бога, за храната, която имаме днес.
Детето бе доста срамежливо и въпреки подканянията на баща си мълчи. За да я ободри, той ѝ казва:
– Е, дъще, моли се така, както майка ти обикновенно се моли.
И дъщерята започна:
– Боже, отново толкова много гости, кои ги е викал всичките…..

Веднъж се срещнали двама приятели. Единият от тях бил върл противник на тютюнепушенето. Той попитал другият:
– Спря ли вече да пушиш?
– Не, но мисля да направя това утре.
– Представи си, че времето за закуска, обед, вечеря и сън ги оставиш за утре. Би ли се съгласил на такова нещо?
– Хм, прав си ….. Добре, ще оставя пушенето още днес.

Веднъж ученици попитали учителя си:
– Кажи ни, съществува ли ден от годината, който е най-благоприятен за начало на важни дела?
– Ден? – удивил се учителят.
– Може би ден от седмицата или някоя дата от месеца.
– А, ден от седмицата… – въздъхнал учителят. – Да, разбира се. И този ден е четвъртък, – казал той и хитро погледнал питащите.
Учениците отворили тетрадките си и започнали да записват казаното.
– А ти защо не записваш? – строго попитал учителят един от учениците, който го гледал, като се усмихвал.
– Защото зная какво ще кажеш след това.
– И какво от това? – намръщил се учителят.
Всички замръзнали в очакване.
Тогава ученикът, който нищо не записвал, казал:
– Това е също вторник, сряда, петък, събота, понеделник и неделя.
– Ти си прав, – казал учителят.
Околните зашумели, удивени и радостни, че един от тях е дал правилния отговор. След това едно от момчетата попитало:
– А защо в такава последователност?
Учителят погледнал ученика, който дал правилния отговор и му казал:
– Отговори им.
– Само един ден, казал той – и този ден е днес.

Радваме се, когато художниците създават неща, които можем да използваме в живота, а не просто да ги погледнем и да гадаем, какво е искал да каже създалия ги. Например, картините са красиви, можеш да им се насладиш, но нищо друго не можеш да направиш с тях.
А на този стол не само можеш да седиш, но и да го поогледаш.Той изразява любовта към надничането.
Създаден е от Фион Робъртс. Това произведение е направено за изложба на завършилите Академията Хелпман през 2012 г. в Аделаида.
Столът е изработен от червено кадифе, и стотици пластмасови очите. Според авторът „прекомерно близкия поглед следящ всяко движение на тялото, предизвиква неприятно чувство за незащитеност“. Това е един вид критика на това, как живеем днес, самовлюбени и интересуващи се само от себе си.
Интересно кой ще си купи такъв стол? Та кой човек или негов гост би поседял на него за по-дълго време?