Бяха навлезли доста навътре в пещерата. Вътре бе тъмно и влажно. Лозан светна с фенерчето и огледа стените, но светлината се губеше между вдлъбнатините на скалите и те трудно можеха да видят нещо.

Любен отвори раницата си и извади дистанционно управляема количка. След нея измъкна и лаптопа си.

– Това ще ни помогне ли изобщо? – засмя се Дина. – С камерата ще бъде още по-бавно.

– Освен камера тук е монтирано и лазерно картографиране, – поясни Любен.

– Това пък какво е? – недоверчиво, но с любопитство погледна Лозан към Любен.

– Докато управлявам дистанционно миниатюрния автомобил из пещерата, лазерът ще измерва разстоянията до стените и повърхностите и ще препраща получените резултати към лаптопа, а той ще конструира триизмерен образ.

– С помощта на този дребосък ще видим цялата пещера? – попита изненадана Дина.

– Системата ще генерира графично изображение на това, което можеш да видиш при нормално осветление, – поясни Любен. – Когато се включи светлината на фенерчето върху количката, видимото изображение автоматично се налага върху генерираното от компютъра. Връзката между отделните части на системата се осъществява от този малък предавател, който служи и за ориентир.

– След колко време ще заработи това чудо? – попита нетърпеливо Дина.

– Трябват му само няколко минути да събере и обработи информацията, – каза Любен. – Максималната скорост на автомобилчето е 60 км/ч. Моята работа е да го прекарам от единия край на пещерата до другия. Лазерът и компютърът ще направят останалото. Така ще получим общ изглед на това, което е в пещерата.

Любен постави автомобилчето на пода, стартира програмата от лаптопа и задвижи миниатюрната количка с дистанционното. Автомобилчето изчезна в тъмнината осветявайки пътя си с монтираното на него фенерче.

Любен насочи вниманието си към дисплея на лаптопа. След десет минути автомобилчето обиколи пещерата и се върна там, от където бе тръгнало.

– Страхотен си, Шумахер! – пошегува се Лозан.

– Все пак има полза и от електроните игри, – засмя се Любен.

На дисплея се появи груба картина на пещерата в триизмерен образ. Любен чукна още няколко клавиша и изображението стана по-ясно.

Сега те виждаха много добре всичко от пода до тавана в цялата пещера.

 

Съвременните телефони, оборудвани с безкраен брой функции, безмилостно поглъщат енергията от своите батерии. Вземете, например, обикновен телефон, който се използва от един среден статистически човек в света. Този модел ще има достъп до Интернет, Bluetooth. Той е снабден с mp3-плейър, FM-радио и има разнообразни  приложения. И тези функции могат да се използват всеки ден, редувайки или използвайки ги едновременно.
Резултата след всички тези действия е, че чувате познатия звук и надпис „Батерията е разредена“. Хубаво е ако можете да заредите мобилния си телефон веднага, но в повечето случаи, зарядното устройство не е в вас, батерията ви скоро ще „издъхне“, а сте планирали след минути важен разговор.
Технологиите не стоят на едно място, развиват се и създават по-благоприятни условия за човешкия живот.
Телефони, зареждани от слънцето, са произведени много, но сега бих искала да отбележи първият модел въведен през 2009 година. Този телефон е Samsung Blue Earth.
Батерията на този телефон се зарежда от слънчев панел, който се намира на гърба му. Samsung Blue Earth е екотелефон. Тялото му е направен от използвани пластмасови бутилки и опаковки, изработени от рециклирана хартия.
Интерфейсът на този модел е да привлече вниманието ви към опазването на околната среда. Например, има календар с празниците маркирани за защита на природата. Сега вие ще знаете, когато е денят на горите или деня на озоновия слой.
Има и програма, която изчислява броя на крачките, които сте изминали и количеството на въглероден диоксид, който ще се изхвърли в атмосферата, ако същото разстояние е изминато от автомобил. Можете също така да разберете колко дървета можете да спестите по този начин. Забавно!
Основен недостатък е нечитаемостта на дисплея на слънце, както и дебелината му 13,9 мм.