Компанията беше малка. Днешния ден бе посветена на природата. Времето беше хубаво, а настроението чудесно.
Тревички, току що подали главичка цветенца, малки гъбки, причудливи форми образували се от клони и храсти, всичко това спираше погледа и очароваше.
Разходката не мина без дискусия. Обикновено нейният инициатор бе Виктор. Вечно вглъбен и умислен, търсещ отговори на многобройни въпроси, който минаваха през главата му. И днес не разочарова групата с поредния си въпрос:
– Кой е най-добрия съвет, който сте получавали някога в своя живот?
Настъпи тишина и всеки потъна в мислите си.
Симо разчупи мълчанието и започна да расъждава на глас:
– Баща ми казваше: „За да добиеш нещо, трябва да поработиш здраво!“ Смисълът на този съвет е двояк. На първо място ако си поставим значима цел, то е ясно, че трябва да бъдем добросъвестни и упорити, докато не я постигнем. Нищо не става от само себе си. За това трябва да се заемем с нещата и да действаме. Понякога съм си мислил:  „Когато ми се отдаде подходящ случай, веднага ще се заема с това“. И съм бъркал. Такъв случай ти се отдава само тогава, когато започнеш да действаш в това направление. От друга страна, всяка достойна цел си струва усилията, които е необходимо да изразходваш за постигането й. Дори ако това на първо време ти изглежда излишно и дори прекомерно.  Това много ми помага, когато пред мен изникне даден проблем или получа някаква задача за изпъленение.
– В живота си съм получавала много съвети, – каза Таня. – Скоро съседката, като ме гледаше как бях се умърлушила, ми каза: „Не поглеждай назад в миналото. Не съжалявай, за това, което не си успяла да направиш“. Аз наистина често си спомням неуспехите и съжалявам, че съм могла, но не съм направила нещата по най-добрия начин. Това наистина ме спира и нямам желание да се движа напред. Не трябва да се обезсърчавам, а ако падна, трябва да стана и да продължа напред.
– В моя дневник, – каза Светла, – съм си записала на първата страница: „Слабият ще каже: „Съдба!“, а силният: „Ще опитвам до тогава, докато всичко не стане така, както на мен ми се иска“.
Димитър се почеса зад ухото и сподели:
– В началото, когато започнах работа като инженер в електроцеха, бях свидетел на бързо отстраняване на аварийна ситуация  в оборудването на релейната защита. Опитният електромонтьор предложи: „Да свържем двата кабела временно, а някой друг път ще го оправиме“. Но началникът на цеха отсече: „Няма нищо по-постоянно от временно направено! За това по-добре да го направим както трябва, за да не губим няколко пъти повече време и усилия“. Винаги си спомням тази фраза, когато искам бързо да приключа с нещо, което искам „набързо“ да свърша.
– Аз пък си имам любима поговорка, – засмя се Елена. – „Ако имаш мечта, желание и постоянство – ще поникне дори през асфалта“. И се опитвам да следвам това твърдение. Макар и не с големи скокове, но се приближавам към целите, които съм си поставила и се надявам на успех.
Те дълго обсъждах темата, имаше спорове и уточнения. Увлечени в разговор не усетиха, кога денят свърши, но не съжаляваха. След разходката и разсъжденията се чувстваха обновени и насърчени.

Десетки жители на Белгия протестират срещу приемането на закона за евтаназията за неизлечимо болни деца.
Белгия беше първата държава легализира евтаназията за деца, без ограничения на възрастта. Закон отменя забраната за доброволното оттегляне на живот на хората по-млади от 18 години. Той е подкрепен от 86 депутати, 44 са били против и 12 са се въздържали. С този нов закон, за разлика от действащия в Холандия, не се установява минимална възраст, на която гражданин може да вземе решение за смърт.
Противниците на законопроекта, които ще позволят на децата и техните родители, да вземат решение за напускане на живота, искат да има обществена дискусия.
Проливния дъжд не е спрял протестиращите пред белгийския парламент. На всяка жълто отразяваща жилетка има символ на протест срещу закона за евтаназията за деца. Белгия може да стане първата страна в света, премахваща възрастовата граница за решение за евтаназия.
На ръцете на протестиращите  има надпис „Ние искаме дискусия по въпроса“.
Страхувам се от създаването на вратички, които ще доведат до лавинообразен ефект. Сега може да се създаде възможности за евтаназия в някои случаи, но след това какво ще се случи? Евтаназия за деца с увреждания, недоносени деца, деца със синдром на Даун …?  На къде отиваме?
Кралство Холандия позволява евтаназия на 12 годишни. От 2002 г. законът се е променял пет пъти, а само един от пациентите, който е под 16 години е избрал да се раздели с живота.
Съгласно белгийското законопроект, едно дете трябва да изрази само желанието си да умре, следователно, документът не засяга кърмачета. Окончателното решение за евтаназията депутати оставят на родители.

Има хора, които непрекъснато говорят. Навярно се сещате веднага за някого. Те коментират и това, за което не е нужен коментар. Реагират на неща, за които е излишно да се реагира.

Единствената защита от такава канонада е да им се натисне „стоп“ бутона.

От друга страна има хора, които са тихи и изглеждат вглъбени. Те не са свенливи, просто не обичат да издигат глас.

Когато такъв човек се намеси в дискусия или се изкаже по определен въпрос, другите обикновено наострят уши.

Тъй като той не говори често, когато го прави, приема се, че е казал нещо важно и с тежест.

За някои двойки бракът е вид бойно поле. Ново проучване, проведено от изследователи от Университета на Калифорния в Бъркли е установило, че когато става въпрос за помирение след разгорещен спор, поведението на съпругата е по-важно от поведението на мъжа.
Според проучването, емоциите на мъжа в кавги и инсинуациите нямат или почти не оказват влияние върху дългосрочното удовлетворение от брака. Когато става въпрос за управление на негативните емоции по време на конфликти, жените играят по-важна роля.
От Университета на Калифорния в Бъркли, анализирали видео на 80 двойки в средна и по-напреднала възраст. На видеото двойките изяснявали отношенията си, решавали конфликтите си, карали се. Учените обърнали специално внимание на процеса на разрешаване на конфликтите между съпрузите. Установили, че двойките, в които жена бързо се успокоявала по време на конфликта, са по-щастливи, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Според психолозите, емоциите като гняв и презрение са заплаха за семейните отношения. Проучването установило, че ако по време на спор жена просто се успокои, като се използва конструктивна комуникация, се заглаждат грубите ръбове, браковете са щастливи и двамата съпрузи се чувстват доволни от семейния живот.
В експериментът, който започнал през 1989 г., участвали повече от 150 двойки. На всеки пет години двойките идвали в лабораторията на Университета в Бъркли, да докладват за степента на удовлетвореност от брака си и да се обсъдят новите проблеми възникнали в отношенията им. Изследователите са изучавали разговорите на двойките, израженията на лицата, езика на тялото, тона на гласа и темите за дискусия, за да се определи причината, поради която бракове се сриват и какво трябва да се направи, за да се предотврати това.

Малко са хора, които не са чули за такива уникални съоръжения, като Египетските пирамиди, Стоунхендж, камъните на Великденския остров, но малцина знаят за Патомския кратер. Уникално творение на природата, явяващо се най-загадъчния кратер на нашата планета.
Патомския кратер е открит съвсем случайно през лятото на 1949 г. по време на геоложка експедиция. в Иркутска област, в хода на работата по създаване на геоложка карта на СССР.
Това уникално съоръжение е забелязано от геолога Вадим Колаков, който първоначално възприел кратера за изоставена минна шахта. Но след това ученият съобразил, че в глухата тайга такава шахта не може да има. Втората мисъл, която минала през главата му била, че това е археологически артефакт. Но местните евенки и якути не приличали на древните египтяни. Те не умеят да строят пирамиди. Минала му мисълта и за извънземен произход на кратера.
Следващата експедиция към Патомския кратер била отправена в края на 20 век. Тя завършила неочаквано трагично. При похода към самия кратер ръководителят на експедицията, водещият научен сътрудник на Института по геохимия Евгений Варабьов изгубил съзнание и починал. След аутопсията се разбрало, че Варабьов е получил масиран инфаркт. Дали това е било инцидент, можем само да гадаем.
При следващо проучване на кратера било забелязано, че в радиус километър около него няма нито едно по-голямо животно или птица, а радиационния фон с приближаване на кратера падал.
След внимателно проучване на кратера, учените имат повече въпроси, отколкото отговори. По данни на магнитометър изследователите са установили, че на дълбочина от 100-150 метра лежи нещо с високо съдържание на желязо.  И изменя магнитното поле до толкова, че приборите усещат измененията на площ превишаваща два пъти кратера.
В резултат на какво е образуван Патомския кратер до сега не е изяснено. Дали това се дължи на падането на метеорит, резултат от подземен ядрен взрив, вследствие от мълния или излизащи на повърхността кимбърлитови тръби, никой не знае. Но този кратер възпламенява бурни дискусии на учените от цял свят.