Директорът на една компания заболял, но той имал билети за концерт. Желаейки да зарадва своя заместник, той му дал билетите.
На другия ден получил доклад, в който било написано:
Като част от моята работа, аз бях изпратен от вас на концерт, на който главното произведение беше Незавършената симфония на Шуберт. Въпреки, че по мое мнение не трябва да се прима незавършена работа, проследих изпълнението и по-надолу описвам някои съществени недостатъци, които забелязах.
1. Първият и главен недостатък се заключава в това, че всичките 22 музиканта в оркестъра свирят една и съща мелодия! Това показва, че някои укривайки се зад другите, изобщо не работят. Мисли, че повечето от тях могат да се уволнят.
2. Човекът на ударните инструменти почти през цялото време нищо не прави. Предлагам да се отбелязва, точно колко време работи. Така ще му се заплаща само отработеното време.
3. Много откъси се повтарят многократно. Няма никакъв смисъл в това обоя да повтаря частта, която флейтата  току-що е изсвирила. Ако тези повторения се премахнат, цялата симфония може да се просвири за 20 минути, вместо за 2 часа.
4. По повод на оборудването, обърнах внимание на стандартизацията на инструментите, особено на струните. Има големи и малки цигулки, такива, които се държат под брадата и такива, които се опират на земята. Мисля, че стандартизацията относно големината може да помогне, както на свиренето, така и за разходите по подържането на оборудването.
5. Диригентът, най-отговорният служител, не е просвирил нито една нота през целия концерт. Той показва пълно пренебрежение към публиката, като през цялото време стои с гръб към нея. В повечето случаи той заплашва подчинените си с палка, практика, която трябва непременно да се забрани. Аз бих го пуснал в отпуск.
6. Смятам, че ако уважаемият господин Шуберт беше избегнал по-горе споменатите забележки, би могъл успешно да завърши своята симфония.

Директорът на едно голямо предприятие устроил концерт в своя офис. На концерта щяла да пее една известна певица. Той поканил всички свои работници на концерта.
Певицата пеела прекрасно, но съдържанието на някои песни били неприлични. Изведнъж една жена станала и напуснала помещението. Певицата се сконфузила, а присъстващите се възмутили.
Жената, която преждевремено напуснала концерта си мислела, че ще я уволнят, но тя не могла повече да слуша такива пошлости.
На следващия ден директорът я извикал и й казал:
– Защо вчера станахте и излязохте по време на концерта? Защото не искахте да слушате противни на вашето убеждения неприлични думи  и по този начин изразихте протеста си? Повишавам ви във работата, ставате моя лична секретарка.
Верният заслужава пълно доверие, не предизвиква съмнения в своята надеждност. Той е здравомислещ, точен и истинен. Негови характерни черти са доброта, постоянство и любов.
Нашето благополучие, мир и щастие зависят от нашата верност в дома, на работата и най-вече към Бога.

Хората се раждат, живеят, женят се, добиват деца, умират и това всичко, като че ли правят на сън. Ако човек не се събуди никога няма да разбере красотата и очарованието на живота.
Една история ми направи силно впечатление. Баща чука на вратата на сина си:
– Сине, ставай, събуди се!
– Не искам, татко.
– Време е за училище, ставай! – крещи бащата.
– Не искам да ходя на училище. – отговаря сина.
– Защо? – недоумява бащата.
– По три причини, – казва сина. – Там ми е скучно, дразнят ме и трето мразя това училище.
Но бащата продължава да упорства:
– Тогава аз ще ти назова три причини, поради който трябва да отидеш на училище. Първо това е твое задължение, Второ ти си на 45 години. И трето ти си директор на това училище.
Станете, събудете се! Вие сте вече възрастни. Оставете играчките за децата.
Единственото, което хората искат е да им върнат играчките. Нима не сте чували реплики като: Върнете жена ми. Върнете ме на старата работа. Върнете ми изгубените пари. Върнете ми доброто име и миналите успехи…..
Това на тях им е нужно. Те искат да получат обратно старите си играчки.
Например хората не желаят напълно да се възстаноявят след боледуване, те искат само утешение, защото лечението е свързано с много болка.
Събудете се! Ако вие не се възползвате от това повикване, съжалявам, никой не може да ви помогне. Една арабска пословица гласи: „Градинските рози и блатните тръни се захранват от един и същ  дъжд“.

Бившия генерален директор на една известна корпорация е направил изследвания върху развитието на човека. Оказало се, че през 60-те на миналото столетие, технологическия прогрес бил огромен. По-рано парите се ограбвали, а сега ги „заработват“ с търговия. И този фактор е станал важен етап в развитието на човечеството, по-специално на икономиката. В средата на ХХ век хората са вярвали, че през следващите 50 години ще бъдат решаващи за живота на Земята. Така и не дочакахме това, с изключение на развитието на компютърните технологии. Приходите постепенно се увеличават, но това все още не е достатъчно. Като следствие от това ние изпълняваме дадена работа за по-дълго време, а обема не се увеличава.
Според Питър Тиел, човекът е забравил как да достигнат нови висоти. В същото време, той копира технология, използвана от няколко години. Е, разбира се има и съответно усъвършенстване.
Има два начина за прогрес. Първият е хоризонталния и представлява копиране на внедрени неща. За пример вземете последните 50 години на Китай. Никой не се съмнява, че в близко бъдеще тази държавата ще бъде подобна на днешен САЩ. Може би китайците ще пропусне някои от етапите, но общата тенденция продължава.
Съществува и вертикален прогрес, той се нарича още интензивен. В основата му лежи създаването на нов механизъм или технология. В научните среди, се нарича „преход от 0 до 1.“ Като правило, източник на такъв напредък е Калифорния, особено в Силиконовата долина. Но това е много малко за нашата цивилизация.
Голям брой от хората отделят повече внимание на глобализацията, а не на технологиите. Ако говорим за зависимостта на развитите и перспективни страни, то технологии вече не се внедряват, както по-рано.При хората не съществува стимул за това. Навярно се смята, че човечеството не се нуждае от технологии.

Колкото и да не е за вярване, някой животни изминават големи разстояния, а после намират обратния път към дома си, въпреки хилядите километри. Не става въпрос само за кучета.
До 1952 г. директорът на едно училище Стейси Ууд живеел в щата Калифорния, След пенсионирането си се оттеглил във ферма в щата Оклахома, намираща се на 3000 километра от първоначалния му дом. Заминало цялото му семейство с изключение на котката Шугър, която била дадена на съседите.
Година по-късно домашната любимка се появила пред вратата на новата къща на семейството Ууд. Била изпосталяла и опърпана, както след дълго и отчаяно пътешествие.
Новопристигналото леко накуцващо животно се оказало Шугър, която била изчезнала от новите си стопани, няколко седмици след като старите напуснали Калифорния. В продължение на цяла година смелата котка прекосила Съединените щати, за да намери своето семейство.
И до ден днешен никой не може да разбере как точно се е случило всичко това.