С кого ли не са сравнявали поета Байрон англичани, французи, италианци, испанци и немци?

С  Русо, Гьоте, Юнг, с алабастрена ваза вътре осветена от сатаната, с Шекспир, Наполеон, Есхил, Софокъл, Еврипид, с Арлекин, Пиеро, с Хенри VIII, с Шение, Микеланджело, Рафаело, с денди, Диоген, с Чайлд Харолд, и т.н.

Раздразнен от това Байрон веднъж възразил:

– Русо е бил велик човек и ако това сравнение е вярно, то би трябвало да се гордея, но аз не обичам да се утешавам с лъжливи мисли.

Веднъж Диоген видял един човек да се поръсва на религиозен обред, с цел очистване на греховете и му казал:

– Нещастнико! Нима не знаеш, че както от граматични грешки не можеш да се избавиш само с поръсване на мастило, така и от греховете, които си извършил в живота си, не ще се освободиш само с поръсване на вода.

Попитали Диоген за един човек:

– Той богат ли е?

– Не зная, – отговорил Диоген. – Само знам, че има много пари.

– Значи е богат!

– Да бъдеш богат и да имаш много пари, не е едно и също, – казал Диоген. – Истински богат е този, който е удовлетворен от това, което има. Този, който се старае да има повече, от това което притежава, е по-беден от този, който няма нищо, но е удовлетворен от „богатството“ си.

Попитали Диоген за някакъв богаташ:
– Този и този богат човек ли е?
– Не знам, – отговорил Диоген. – Зная, че има само много пари.
– Значи е богат!
– Да бъдеш богат и да имаш много пари не е едно и също нещо, – казал Диоген. – Истински богат е този, който е доволен от това, което има. Този, който се старае да има повее от това, което има е по-беден от този, който няма нищо, но е доволен от своята съдба.

Александър Македонски отивал да завладее Индия. Срещнал Диоген, гръцки философ и мистик. Диоген лежал на пясъка близо до реката и се препичал. Той бил толкова радостен и спокоен, че Александър му завидял:

– Аз сън впечатлен от вас. Мога ли да направя нещо за вас?

Диоген му отговорил:

– Просто мръдни малко настрани, защото ми закриваш слънцето. За сега друго не ми трябва.

Александър се дръпнал и замислено казал:

– Ако имам друга възможност отново да дойда на земята, ще моля Бог, вместо Александър, да ме направи Диоген, Така че да мога да се радвам на всеки ден.

Диоген се засмял:

– Че кой ти пречи да правиш това и сега? Къде отиваш? В продължение на месеци съм те виждал да движиш войските си напред и защо го правиш?

– Отивам в Индия, за да завладея целия свят.

– И какво ще правиш след това? – попитал Диоген.

– Тогава ще си отдъхна и ще се радвам.

Диоген се усмихнал и казал:

– Ти си луд! Аз почивам сега. Щастлив съм сега в този момент. Не искам да завладявам света, защото не виждам нужда от това. Ти искаш да се радваш накрая, а защо не сега? Кой ти каза, че трябва да завладееш света? Казвам ти, ако не се радваш сега, ти никога няма да се зарадваш. Ти никога няма да завладееш света…ще умреш по средата на похода. Без радост всички умират по средата на своя път.