От свиренето на френският органист Луи Маршан толкова много се възхищавала немската публика, че всички твърдели, че той засенчва всички германски изпълнители.
До краля достигнали слухове за музиканта Бах от Ваймар изкуството, на който бил връх на майсторството. Йохан Себастиен Бах бил извикан в Дрезден и бил допуснат за слушател на концерта в двореца.
На концерта Маршан седнал зад клавесина и изпълнил една френска ария, допълвайкия с брилянтни вариации. Публиката избухнала в аплодисменти. След него поканили Бах да изпробва клавира.
Той седнал зад клавишите и залата замрял от удивление. Бах изсвирил същта композиция, която малко преди това бил изпълнил Маршан. Той я чувал за първи път, но това не му попречило да повтори без грешка всичките вариации на френския органист и дори да добави свои, много по-сложни и изкусни.
Историкът Фридрих Маруг написал за този период следното: „Маршан, който до сега не е срещал сред органистите друг равен на себе си, бил принуден да признае несъмненото превъзходство на своя съперник. Когато Бах придобил смелост, го поканил на състезние по свирене на орган като нахвърлял на един лист тема за импровизация. Господин Маршан не само не се явил в насроченото време, но счел за благоразумно да напусне Дрезден“.
Така творческия дуел не се състоял.
Победата била присъдена на Бах, което никак не се отразило на общественото му положенение.
Дрезден все още продължавал да се наслаждава на чуждестранните таланти и да харчат много пари за тях. А милостиво отпуснатите пари за Бах, така и не достигнали до него, губейки се из джобовете на дворцовите чиновници.

Ако искаш да знаеш как се живее в Евросъюза ела в България, но не на почивка. Ако навлезеш навътре в България ще видиш развалини от изоставени заводи и предприятия, нищета. Ще срещнете хора, които отчаяно си търсят работа, но не могат да намерят.
А къде с младите хора? Едни са заминали в чужбина да изкарат малко пари, а други завинаги остават там.
Свободата на словото е относителна. Можеш да ругаеш правителството, но не много силно, за да не загубиш работата си. Границата е отворена, всеки българин може да отиде в Западна Европа, но колко ще тръгнат така само на разходка?
Официално процента на безработицата в страната е снижен два пъти. Всеки четвърти човек не може да си намери работа.
Кои отиват зад граница? Черноработниците. Ето какво ни даде Евросъюза, възможност без виза да заминем в чужбина, за да работим неквалифицирана работа.
Ако ние сме влезли в Евросъюза, Евросъюза промени ли ни?
У нас си остана корумпираното правителство, продажните чиновници умножени с тежките нормативи и правила на Евросъюза.
Да, те ни дават пари, но къде са тези пари. Всичко остана в джобовете на чиновниците, но ако дойдат някакви пари те отиват за „своите“ хора и „своите“ им проекти.
Некомпетентното правителство е набрало доста кредити от Международния валутен фонд, който започна да диктува новата си икономическа политика. Наложените строги условия унищожиха икономиката на страната.
Методично се унищожи индустрията, на безценица се приватизира всичко, което можеше, а останалото се наряза за скрап.
Напълно се унищожи селското стопанство. Разруши се системата на висшето образование. Наплодиха се множество ВУЗ-ве, които за пари издават диплома за висше образование. Всичко, което можем да предложим за износ е евтина работна ръка.
В България населението е намаляло поне с около два милиона. Младите хора не желаят да имат деца. Огромен брой хора работят на Запад, а децата ги отглеждат бабите и дядовците.
Никой не иска да живее такъв живот. Надявахме се, че като влезем в Европейския съюз ще живеем по-добре, но животът стана непоносим.

Разказват, че един богат шотландец бил призован от пастора си да пожертва за бедните в Глазгоу. Той винаги отговарял по един и същи начин:

– Парите са ми нужни на самия мен.

Веднъж му се присънил сън, че се намира пред Небесната врата и тя е леко открехната. Опитал се да се промуши, но не успял. Започнал да се отчайва.

През това време покрай него минал пастора му и го увещавал да не се бави край вратата:

– Защо не влизаш? – попитал го пасторът.

– Не мога да вляза, в джобовете си имам много пари. На която и страна да се обърна, те излизат от джоба и не ми позволяват да вляза.

– Спомни си как те молих да пожертваш малко от парите си за бедните, ако ме беше послушал сега щеше безпрепятствено да влезеш.

Изведнъж шотландецът се събудил. Той решил да служи на Господа със своето богатство. За щастие, той започнал да прави това, когато все още не е било късно.

Ние нямаме много материални средства, но какво правим с тези, които Бог ни е дал? Нека да запомним, че можем да потънем не само в океана, но и в канавката. Можем да прилепим сърцето си не само към хиляди, но и към 50 лева.

Тя трябва бъде удобна, стилна, практична, функционална и компактна. Всеки обича универсалните неща, които се пригаждат при всеки случай в живота. Хубаво е където и да се намираш да разполагаш с всичко необходимо, все едно си у дома. Такива мисли са вълнували Алексей Коровин, предприемач и мотопътешественик.

Така у него се зародила идеята за универсалната чанта. Универсалността ѝ се състои в това, че тя може да се трансформира. Ако ти е нужна чанта за документи, различни малки предмети от рода на мобилен телефон, ключове, бланки и химикалки, може да я превърнеш във малка чанта. И обратно, когато ви е нужна чанта за по-габаритни предмети, от универсалния пакет ще получите раница с множество джобове, чийто обем е увеличен два пъти.

Хубавото е, че  каквато и форма да заеме, чантата може да поеме множество нужни предмети. За всеки от тях има отделен джоб и конкретно място.

Универсалната чанта може да се носи по десет различни начина. Няма значение, как и на къде се придвижвате, дали вървите пеша, карате велосипед, мотоциклет или кола, тя е пригодена за всеки един от тези случаи.

Чантата е представена в два цвята сива и бежова. Направена е от памук с приятна текстура. Подплатата е изработена от водоустойчив найлон, а аксесоарите от лека и издръжлива пластмаса.

Чантите са пуснати в ограничени количества и всяка има свой собствен номер. Бих подчертала такива неща, които могат да бъдат много полезни в градска среда и в движение, като дъждобран, който предпазва чантата от лошото време и пластмасов етикет за багажа, на който може да се приложи специален стикер с данните за контакт със собственика и страните, които е посетил.

Тази оригинална детска етажерка може да направите от плътна тъкан върху дървена рамка. Тя ще бъде много удобна за дете, тъй като книгите ще са разположени точно пред лицето му и то много бързо ще може да намери нужната му книга.
За да се направи такава полица са необходими здрав плат и дървени дъсчици за рамката. Също така трябва да разполагате с чук, отверка, бормашина и шевна машина.
Първото нещо, което трябва да направите е рамката. За това помислете къде ще бъдат разположени джобовете за книгите и определете съответните размери.
Следващата стъпка е да се изчисли мястото, където ще се сложат планките, които ще държат джобовете. Самите планки ще се намират на различни разстояния от края на основната рамка, но това разстояние ще бъде еднакво, така че джобовете при сглобяване да останат странично, както е показано на рисунката.
С помощта на шевна машина се правят самите джобове за съответните планки.
След сглобяване на конструкцията, трябва да я окачим на стената и да поставим книгите в нея.
Някои слагат и допълнителни джобове за всевъзможно малки детайли. Такива обикновено поставят младите майки над креватчетата на децата си, където слагат бутилка, биберон и други необходими предмети за бебето.