Това се е случило през 2005 г.

Едно дванадесет годишно кенийско момиченце се издирвало цяла седмица. Известно било, че е отвлечена, за да бъде насилствено омъжена.

След седмица намерили детето в компанията на три лъва, които са освободили заложницата от уплашените до смърт похитители.

По-късно се изяснило, че лъвовете са охранявали момичето, докато дойде полицията, половин ден. Те не само не я наранили, но и следели никой да не се приближава до нея.

Животните се отдалечили, едва когато се появили служителите на закона.

Специалистите предположили, че вследствие на тази благородна реакция на хищниците, потекли сълзите на момиченцето, а плача му напомнили на дошлите за техните собствени деца.

Денят беше горещ, но в магазина бе прохладно. Майка с две деца търпеливо чакаше на не много голямата опашка. Децата с любопитство оглеждаха всичко наоколо.

В магазина влезе полицай. На кръста му бе препасан пистолет, а от джоба му се подаваше антена на радиоприемник.

Едно от децата любопитно започна да оглежда мъжа и след като полицаят го погледна, плахо попита:

– За какво ти е това?

Мъжът се засмя, потупа детето по главата и каза:

– С това ще те арестувам, ако не си купиш сладолед.

Момчето усети че мъжът се шегува и му се усмихна приветливо. Другото дете посочи с пръст антената, която предателски надничаше от джоба и попита:

– А какво е това?

Мъжът намръщи вежди и каза кротко:

– Това е радиостанция.

Любопиткото не се успокои, а продължи разпита:

– А какво правиш с нея?

– Слушам къде бабите са припаднали из селото.

Магазинеркта весело се усмихна, а уморените лица на хората в магазина се разведриха.

Много деца се озовават в домовете за сираци. И не защото нямат родители, а защото са се появили в неподходящо време или имат някакъв недъг.
Защо детето, поради вашата грешка и страха да станете майка, трябва да расте там, където няма любов и думата „мама“ отсъства.
Момичета, защо оставяте децата си, какво са виновни те, за да понасят такова наказание. Та те не са сторили никому зло.
Защо пълните детските домове? Вашата мяйка не ви е оставила на времето. Нима така отмъщавате на детето си?
Когато виждам деца от домовете, сърцето ми се изпълва с болка. Повечето от тях са нормални здрави деца. Те са много чувствителни и се нуждаят от любов, уважение и ласка.
Когато минавам край такъв дом, децата ме гледат и всяко от тях вижда в мен своята майка. Не мога да ги погледна в очите, защото чета немите им въпроси в тях:“Защо ме остави тук? Аз повече няма да правя така, прости ми! Мамо, моля те, вземи ме!“
Жени и момичета, които оставате своите деца, опомнете се! Не погубвайте живота на вашите деца!
Не оставяйте децата си! В живота ви всичко ще се нареди. Вашето дете ще ви бъде благодарно за това, че има такава майка като вас.
Нека повече да не се чуват думите: „Мамо, не ме оставяй!“

Равномерното разполагане на числата по числовата ос е придобита способност за човека, обусловена от възпитанието и образованието. А вроденият интуитивен подход за разположение на числата става по логаритмичната скала.

Тези изводи са направени въз основа на работа с индианци от племето мундурука, живеещи край Амазонка. Повечето от тях нямат никакво образование.

Показали им определено количество точки или им изсвирили няколко еднакви звуци, а след това поискали да покажат тези числа на осите от 1 до 10 или от 10 до 100.

Колкото по-малко било числото, толкова по-голямо пространство е било необходимо на изпитващите, за да го намерят, което съответства на логаритмичната скала.

Подобни резултати били демонстрирани и от малки деца в САЩ, които още не можели да четат.

А възрастните американци и образованите от племето мундурука били склонни да разполагат числата равномерно.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.