Завършващите гимназия в сръбския град Пирот решили да се откажат от скъпите рокли и костюми за бала, за да дадат икономисаните пари на нуждаещите се. По време на акцията ученици и преподаватели събрали 310 000 динара, които били предадени на три семейства с тежко болни деца.

След тържеството в гимназията, випусниците преминали през центъра на града с тениски с надпис на гърба : „Вашите пет минути на блясък са нечия цел в живота“.

Двегодишният Алфи Джонс страда от рядко генетично заболяване, което лекарите наричат „небалансирано хромозомно пренареждане“.

Алфи е единственият човек в света, у когото лекарите са намерили такава рядка болест, която до сега не е имала дори име. Момчето е роден с различни здравословни проблеми, включително отвор в сърцето, глухота и частична слепота. Освен това, той не може да ходи. Лекарите са установили, че заболяването влияе на 11-ата и 15-та хромозома.

Най-вероятно, момчето никога няма да може да ходя, заради вродената дислокация на тазобедрената става. Но майката на малък британец, 37-годишната Мери Джоунс, който има шест други деца, не се отчайвайте и нарича сина си „слънчев лъч“.

– Въпреки всичко, което се е случило с Алфи, той е много щастлив. Всеки, който го срещне веднага се влюби в това малко човече. Вече сме достигнали до такъв етап на възприемане, че когато погледнем към него, го виждам като наш син. – казва Мери. – Аз го обичам много Имахме някои проблеми в семейството преди раждането на Алфи, но той ни накара да спрем и да помислим за това, което е важно Той стана спойката, на нашето семейство.

Баща на Алфи, 42-годишният Кент Джоунс заяви:

– Не знам колко още ще живее синът ми. Лекарите твърдят, че за първи път се сблъскват с такъв случай. Дори не знаем какво го очаква в бъдеще.

Сега родителите на момчето се опитва да съберат 30 милиона долара, необходими за оборудването на специална сензорна стая и придобиване на оборудване, които са жизнено важни за детето.

– Надявам се, че ако можем да събере пари, за да купим всичко, което трябва, Алфи ще живее дълго и щастливо, –  казва майката на детето.

Цената може да варира в зависимост от важността на събраните данни.
Издание на Financial Times публикува стойността на данните на интернет потребители, както и списък на компаниите открито продаващи информация за потребителя. Оказало се, че „оптималната“ цена на досие с база данни, в които влизат име, пол, възраст и местоположение, за един човек е 0,0005 щатски долара.
За информация относно доходите и колко плащат при покупките си хората, цената е два пъти повече, или около 0,001 долара.
Сайтът LeadsPlease.com продават открито информация за болни от рак или диабет, само за 0.26 долара на човек. Освен това за търговците на едро се предлагат изгодни цени и отстъпки. При това компанията твърди, че получава данни от самите потребители.
Data продава потребителски данни, като ги сортира според платежоспособността и качеството на кредитните обмени. Компанията разполага с данни за всички родили се деца, освен това може да даде информация и за родилките.
Експерти от The Financial Times обръщат внимание на пропуски в законодателството в областта на защитата на личните данни. В края на краищата, в повечето случаи, събирането и продажбата на информация е напълно оправдано.

Живяло някога едно голямо семейство. Дошло време да се преместят на друго място. Когато всичкия багаж бил вече изваден и натоварен, между възрастните и децата започнал сериозен спор.
Едни били „за“, а други „против“ да се всеме дворното куче с тях.
И този, от чиито зъби се страхувал в полунощ крадеца, лежал и внимателно слушал човешкия разговор.
„На тях вече не съм им нужен…..трябва ли изобщо да живея“?
…И повече не се надигнал, а покрил с лапи главата си.
Едно поколение по-късно, семейството отново трябвало да се премести на по-слънчево място.
Бившите деца стояли около багажа и спорели, дали да вземат старите с тях или не……

В американския град Сиракюс, щата Ню Йорк се намира квартал Типерери Хил. Населен е предимно от потомци на ирландски емигранти.
Тук се намира единственият светофар в света, на който зелената светлина е поставена отгоре, а червената отдолу.
Когато светофарът за първи път бил поставен през 1925 г., децата започнали да му чупят стъклата, защото символизиращият зелен цвят на Ирландия се намирал под червения на Британия.
След три години властите се предали и решили да разменят цветовете на светофара за постояно.