При проверка на зрението на вашия първокласник не позволявайте на лекаря да използва таблици с обърнати букви.

На тази възраст децата още не правят разлика между „дясно“ и „ляво“.

При проверка на зрението с такива таблици на лекаря може да му се стори, че зрението на вашето дете е слабо, въпреки че причината за това се състои в особеностите на възприятието.

На децата било предложено да напишат съчинение на тема: „Как разбирам греха на Адам?“

В едно от съчиненията било написано следното:

В градината имахме много грах и баба разреши на съседските момчета да си похапват от него, но им каза:

– Ябълките не пипайте. От тях ще си правя сладко.

А момчетата тайно ядяха от ябълките.

За това баба ги изгони и им каза:

– Повече да не сте стъпили в градината ми!

Елена има двама братя. Единият от тях Алекс е аутист. Тя споделя, че по поведение той много се различава от другите деца.

Алекс е растял пред очите на сестра си и тя не е забелязвала тези негови особености. Но други хора, когато разберат, че брат ѝ е аутист, странят от него.

– Аз не смятам аутизмът за заболяване, – казва Елена, – по-скоро е обратното. Много хора с аутизъм се отличават с своеобразен начин на мислене и имат ярко изразени способности.

На Елена винаги ѝ е весело с Алекс. Всички, които се запознаят с него, могат да поиграят с него на „догонване“.

Той е прекрасен брат, според Елена и по своему изразява любовта си.

Много хора, които срещат Елена и Алекс се опитват да разговарят с момчето. Вижда се искрена усмивка не само на устните на Алекс, но и на хората, които контактуват с него, а това е добра новина.

Елена очаква, че в бъдеще брат ѝ ще постигне много, ще стане творческа личност и всеки ще може да общува с него.

На една ограда били написани лоши думи. Много хора минавали от там.

Едни се смеели, а други, които имали съвест, отвръщали погледа си от надписа. Хубаво било, че децата все още не разбирали всичко.

Оградата се засрамила. Вдигнала поглед към небето и се помолила:

– Изгори ме по-добре, отколкото да търпя това …… съвестно ми е такава да стоя пред хора.

Небето потъмняло. Вятърът довял буреносен облак. Страшна светкавица разкъсала небето и завалял силен дъжд.

Когато бурята отминала, всички видели, че оградата си стои на мястото, но вече била чиста. Дъждът бил изтрил само лошите думи.

Мълнията ударила дома на този, които бил написал думите на оградата. Той по чудо останал жив.

Една жена забранила на малкия си син да се доближава до скитащите отшелници.

Някои от тези отшелници били смятани за праведници, но други от тях се оказвали мошеници.

Веднъж майката погледнала през прозореца и видяла тълпа от деца, ограждаща един отшелник.

Той забавлявал децата. Не се срамувал да направи всички видове салта и трикове, които знаел.

Майката повикала сина си казала:

– Сине, това е свят човек. Можеш да идеш при него.