Марта осинови дете от дом, където живееха множество изоставени деца. Той се казваше Симеон и бе само на 3,5 години.
В дома не им бяха давали много бонбони и Симеон не познаваше вкуса им.
Един ден Марта заведе сина си в супермаркета и му каза:
– Ето ти кошница. Вземи всичко, което ти хареса. Ще купя всичко, което желаеш.
Симеон взе пакет чай, пакетче сушени плодове и кутия с детски закуски.
Когато Марта погледна въпросително сина си, сякаш безмълвно го попита: „Само това ли“?
Симеон се усмихна и каза:
– Това ми е достатъчно.
Щом поискаше джобни пари от майка си, каквото купеше го носеше в къщи.
Марта казва на сина си:
– Защо го носиш в къщи? Изяж го сам.
Безполезно бе да го увещава, защото Симеон отговаряше по един и същи начин:
– Трябва да си го поделим.