Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?

Французинът Орели-Антоан де Тунан, живял през 19 век. От дете мечтаел за приключения, пътешествия в далечни страни и дори да управлява собствено кралство.
Той станал адвокат и работил в един провинциален град, но не се отказал от мечтите си и внимателно си приготвил план, чрез който да ги осъществи.
Намерил спонсор и заедно с двама приятели се отправил към Южна Америка в земите на индианци-араукани. Формално тази територия влизала в територията на Чили, но индианците успешно се борили срещу колонизаторите.
Тунан вдъхновил със своите речи на  индианците увереност и провъзгласил образуването на нова държава Араукания. Станал крал на новосформираната държава и се нарекъл Антуан I.
Успял да проведе войната с Чили, но в края на краищата индианците били разгромени.
Самият Антуан I бил арестуван и изпратен обратно във Франция.

Неумолимата статистиката показва, че една на всеки десет двойки в съвременното общество е безплодна. Световната здравна организация изброява двадесет и  две причини за безплодието при жените. Освен това често се случва при един пациент от 3 до 5 заболявания, които причиняват безплодие.
Сътрудници на Масачузетската болница са открили в яйчниците на жените в репродуктивна възраст стволови клетки, които са в състояние да възпроизвеждат в лабораторни условия яйцеклетки, които могат да бъдат успешно оплодени.
Така може да бъде решен проблема с женското безплодие.
Това доста революционно откритие опровергава старото становището на учените, че яйчниците съдържат само ограничено количество яйцеклетки и броят им не може да се възобновява.
Основната цел на проведеното изследване се заключава в това, да се докаже, че съществуват в яйчниците стволови клетки, от които могат да се възпроизвеждат яйцеклетки. Новото откритие  отваря нови възможности за развитие на нови технологии при лечение на безплодието при жените и възможност за увеличаване на репродуктивната възраст.
Това все още е началото и трябва да се направят още допълнителни изследвания.
За щастие, днес медицината , поради съществуващите съвременни технологии, може да решени множеството гинекологични проблеми. Безплодието вече не е присъда. Сега по-голямата част от жените, някога считани за безплодни, могат успешно да заченат и родят дете.

През 2005 г. американката Шейн Ричардсън направила първия си скок с парашут.
И основният и запасният парашут се отворили неправилно, което довело до неконтролируемо въртене и падане със скорост 80 км/ч.
Шейн получила множество фрактури на черепните кости и други части на тялото, но успяла да оцелее.
Освен това в болницата научила, че е бременна. Въпреки това  детето, което се е родило, е било напълно здраво.

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Защо тези, които са най-близко до Бога, верни са му и Той знае, че Го обичат, понякога изпитват мъка и усещане, че са изоставени?
– Помниш ли как твоя баща те учеше да ходиш? Беше протегнал своите любящи ръце към теб, за да не паднеш и ти тръгна усещайки подкрепата на силните бащини ръце. Но когато ти дойде близо до него, баща ти веднага отдръпна и свали ръцете си и това става няколко пъти. Това е единствения начин детето да се научи да ходи.