Майката разглеждала книгите в домашната библиотека. Малката и дъщеря взела голямата Библия и започнала да я прелиства, търсейки в нея картинки.
Майката казала на момичето:
– Сложи Библията на мястото. Ти не трябва да я взимаш. Тази книга е Божия книга.
Тези думи предизвикали в момичето интерес и на другия ден то отново взело Библията. Майка й забелязала това и отново й казала:
– Тази книга е Божия.
– Кажи ми, мамо, ако ти не четеш никога тази книга, защо не я върнеш на Бога?
Библията се явява безусловния Божий авторитет. Тя ни казва в какво и как да вярваме. Открива ни същността на Бога.
Знанията от Библията са необходими за да придобием богат, духовен и наситен със смисъл живота.
Думите на тази Книга имат свойството да запълнят празнините, да прехвърлят мостове на бездните и да превръщат избелелите краски на нашия живот в блестящи скъпоценни камъни.
Библията говори с прост, разбираем език дори за малко дете. В същото време думите й са изпълнени с такава дълбока мъдрост, че целия обширен човешки ум не може да разбере нейните дълбочини.
Научете се да се обръщате към Библията, когато имате въпроси! На нейните страници вие ще намерите правилния отговор за всичко.
Ако Библията лежи само на лавицата във вашата библиотека и не я четете, по съвета на малкото дете, по-добре я върнете на Бога или я дайте на някой, който ще я чете.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

Стои момиченце на гарата и чака с баща си влака. Детето е на около 4-5 години, спокойно и весело.
Близо до тях един поп също чака влак. Як мъж. На ръст около два метра, а на обхват три метра. Бяла брада на гърдите и огромен кръст на врата.
Момиченцето погледна огромния мъжът и отвори уста учудено, опитвайки се да разбере безпрецедентното чудо пред нея.
Детето направи няколко обиколки и се почеса по главата. Свещеникът наблюдаваше действията й спокойно.
Тогава момиченцето отиде при баща си и попита:
– Татко, защо Дядо Мраз е с черни дрехи, да не е умряла Снежанка?
Бащата и свещеника се превиха на две и едва не паднаха от смях.
След това „мнимият Дядо Мраз“ купи на детето шоколад и го благослови …..

Китай премахна системата на превъзпитание чрез труд.  Направено е такова предложение на заседанието на Постоянния комитет на Националния народен конгрес. Освен това, депутатите смекчили принципа “ едно семейство – едно дете“ , като разрешили зачеването на второ, ако един от родителите е единствено дете.
Промените, според китайското ръководство, са част от усилията за укрепване правата на човека и подобряване на качеството на изпълнението им.
Системата на  трудовите лагери, известни като “ лаоцзяо“ са били въведени в Китай през 1957 година. В тях имало извършителите на леки престъпления, както и хората, по някаква причина неугодни на местните власти. Особеността на тези лагери е, че хората в тях са били изпратени без съд и присъда от местните полицейски органи.
Политиката “ едно семейство – едно дете“ е била въведен в Китай през 1970 г. , за да се намали процентът на нарастване на населението. Едно от последствията на тази политика е било намаляване броя на дееспособно граждани и бързото застаряване на населението. В същото време е било позволено да имат второ дете и преди, но само при условие, че и двамата родители са единствените деца в техните семейства.

Продавач стоеше зад щанда на магазина и разсеяно гледаше към улицата. Малко момиче дойде до витрината и буквално заби носа си в стъклото. Очите му за искряха от възторг, когато видя каквото търсеше.
То влезе вътре и помоли да й покаже огърлицата от тюркоаз.
– Това е за сестра ми. Можете ли да я увийте красиво? – Каза малкото момиче.
Продавачът погледна с недоверие към детето и каза:
– Колко пари имаш?
Без сянка на съмнение, то извади кърпичката си от джоба и, изсипа всичко съдържащо се в нея и с щастлива усмивка попита:
– Това достатъчно ли е?
В кърпичката имаше само няколко монети. ……. Но момичето с гордост продължи:
– Знаете ли, това искам да подаря на своята голяма сестра. Откакто почина мама тя се грижи за нас, а за себе си не остава никакво време. Днес е рожденият й ден и аз съм сигурна, че много ще се зарадва да получи такъв подарък, много ще отива на очите й.
Мъжът взе огърлицата, влезе в магазина, донесе  специална кутия и я сложи вътре. След това я пакетира и й завърза синя панделка.
– Вземи, – продавачът подаде подаръка на момичето. – И го носи внимателно!
Момичето си тръгна щастливо.
Работния ден свършваше, когато в магазина влезе младо момиче. Тя сложи на тезгяха познатият пакетиран подарък, отворен с развързана панделка.
– Тази огърлица е купена от тук? Колко струва?
– Цената на всеки продукт от моя магазин е поверителен договор между мен и клиента, – каза продавачът.
Девойката продължи настойчиво:
– Но моята сестра имаше само няколко монети, а мънистата са от истински тюркоаз? Сигурно струва много скъпо, а ние не можем да си я позволим!
Мъжът взе пакета, с много нежност и любов възстанови опаковката, подаде я на девойката и каза:
– Тя плати най-високата цена ……. повече, отколкото може да заплати един възрастен. Тя даде всичко, което имаше.
В магазина настъпи тишина. Две сълзи се плъзнаха по лицето на девойката, а ръката, държаща малкия пакет, затрепери от вълнение…….