Животът му свърши и той се яви на съд пред Бог и Той го попита:
– Какво те прави достоен за вечен живот с мен?
Човекът самодоволно започна да изброява:
– Ходих редовно на църква, помагах на сираците и вдовиците, давах си редовно десятъка, довел съм много хора до спасението, целия си живот съм следвал теб….
Бог отсъди:
– Не си достоен.
След него друг се представи пред Божието съдилище. И на него беше зададен същия въпрос. Човекът се смути и кротко каза:
– Няма какво да Ти покажа, което да е достойно, за да ме оправдаеш. Само мога да кажа, че Твоя Син умря за мен на кръста, отхвърлен с отхвърлянето, което беше за мен и грешен с моя грях само, за да мога аз да бъде приет от Теб с приемането предназначено за Него и да бъда отсъден за праведен с Неговата праведност. Твоя син замени своето положение в Теб с моето и аз приех тази замяна. Това е всичко.
Тогава Бог отсъди:
– Добре извършено! Влез в почивката на Господаря си, синко!